Макар че на моята възраст е твърде странно човек да бъде удивен от каквото и да било, поне що се отнася до политиката и обществото ни, но признавам – аз наистина съм удивен и то в невъобразимо голяма за моя характер и темперамент степен от безумната наивност на умни и разумни иначе хора, които твърдят, че всичко това за намесата на Ердоган в нашите български вътрешни работи било преувеличение, параноя, обсесия, паник атака!
Как изобщо е възможна такава лековерна и леконравна наивност!?
Тук виждаме зловеща синергия, симбиоза, резонанс, абсолютно съвпадане на два мерзки интереса – политически и геополитически!
Политическият интерес е на ББ – да оцелее на всяка цена, защото иначе демократичното възмездие за деянията му ще бъде неизбежно и няма да се изрази само в морални оценки, а и в съдебни преценки.
Геополитическият интерес е на Ердоган. Той, като всеки мегаломан и циклофреник в периоди на сложни икономически и социални промени, на тежка криза на неговия авторитарен режим, храни обществото с външнополитически успехи (нерядко и териториални придобивки) с откровен и отровен имперски привкус!
Ние като български граждани от всички етноси и религии нямаме друг полезен и защитен ход освен масовото гласуване – това написах вчера и го повтарям убедено сега.
Само така ще можем да отговорим на политическата агресия на ББ и геополитическата агресия на Ердоган.
Ножът този път опря до кокала.
Герджиков тук не означава нищо. Пешчица, жалка марионетчица в една мръсна игра срещу демократична и европейска България!
А когато бурята отмине, тогава ще теглим чертата и ще можем да произнесем присъдата си – това бе фаталният политически край на ББ! Той извърши национално предателство спрямо България! И ще бъде наказан за него с презрение.
Но това ще си кажем когато бурята отмине. А дотогава – трябва да се мобилизираме! Максималната избирателна активност ще строши на тази безпрецедентна агресия зъбът.
Сигурен съм, че когато бурята отмине мнозина от онези, които сега се подсмиват на този мой статус, ще станат най-гръмките хулители на ББ.
Цялото ми присъствие в обществения живот мина именно под този модел на поведение – дълго време твърдя нещо, оставам сам, изолиран, неразбран, осмян. После масовата публика идва на моето, започва да говори същото. Масовата публика го говори, а някои от нея, кротушки и нагаждачи, го крещят. И обират парсата и славата. Живи и здрави да са!
Сега главното е друго – да отидем колкото се може повече да гласуваме в неделя.
Николай Слатински
