Имах нужда от този дебат, от това откритие и от това чудо - Атанас Герджиков бил вундеркинд, дете феномен. Имаме кандидат-президент, който е роден едва преди шест месеца. Вече е професор, ректор на Софийския университет, а е на шест месеца. Само дете на шест месеца може да не помни нищо преди това.
Да познаваш Античността, а да не си чувал за диктатурата, за кражбите и зулумите, за подвизите на ГЕРБ и ДПС, за великите дела на прокуратура и полиция, също си е чудо.
Сега - без метафори. Изгледах дебата с кратки прекъсвания. Спирах телевизора, защото вдигах кръвно и защото ми беше трудно да проумея как човек като професора може толкова да подценява и времето, и спомените ми, и другите хора, и техните спомени.
Ще гласувам за Радев, макар да имам много, ама много забележки и към него самия, и към екипа му.
Ще гласувам за Радев, защото в него освен всичко останало видях и човека с емоции, с притеснения, със страсти, със запъвания в дебата, ако щете.
Искам за президент честен човек, твърд човек, човек, на когото можеш да се опреш и да му вярваш, а не восъчна кукла от музея на мадам Тюсо.
Ректорът на Софийския университет професор Герджиков е подготвен, компетентен и нахъсан. Амбициите му са големи, свръхголеми, бих казал, и в това няма нищо лошо, ако не беше се изявил като пружинен човек и като тамагочи, забравило за времето преди шест месеца.
Тази вечер мисълта на професора най-често беше във вид на скоропоговорка - бързаше да си свърши лекцията и на моменти беше агресивен и нападателен.
И най-важното - Герджиковото "АЗ, АЗ, АЗ" всъщност криеше ГЕРБ, ДПС, Борисов, Пеевски, Гешев. Уж само едно лично местоимение, а колко много имена.
Точно тук е слабата пружинка на пружинения човек. И тук пружинката се къса, и Герджиков изчезва, и аз не му вярвам.
Николай Милчев, поет и публицист
