Никой не си избира пилота, когато лети. Дори не го виждаме, не го познаваме, това му е работата - да летим и да кацнем здрави и там където трябва.
Представете си обаче свят, където може да избирате пилота си. По красота, по униформа, по летателни часове и опит с различни самолети. По самоувереност, излъчване и по това дали вдъхва респект и сигурност.
Държавата е като самолет. Затова и всички алюзии с филма “Има ли пилот в самолета”.
Каквото и да говорите за Радев, както и да спорите и да обиждате офицерския му чин, трябва да признаете - в самолета този път има пилот. Не е като Плевнелиев, не е като Цецка Цачева, не като много други. В една враждебна среда той се справя прилично, а биографията му е мечта за всеки политически претендент.
Пътникът е трудно да се коментира. Шегата, че след този дебат на тези президентски избори имаме само пилот и пътник не означава само, че Герджиков ще загуби тия избори. Той ще загуби много повече, разчитайки на гласовете от ГЕРБ и отричайки, че шкафчетата са негови.
Ще загуби академичния престиж, лустрото и поста си на ректор. Защото беше употребен.
Защото това беше авантюра на отиващия си режим, на един друг човек, който не иска да диша извън властта. И на човек, който се скри зад тесните рамене на ректора.
Пътникът ще стигне дестинацията към която се е запътил. Но и ще срещне жестокостта на обществото, с която то се отнася към подставените лица. Просто подставените лица губят лицето си.
Мартин Карбовски
