„Смешно е прочути общински съветници да твърдят, че все пак имало случаи, в които замяната била добрият начин да се реши собствеността между общината и частни лица. Нищо подобно. Откакто финикийците са измислили парите, те са средството – двустранни плащания и никакви натурални замени”, категоричен е бившият общинар.
Интервю на Елизабет Дафинова
Павел Попов е роден през 1945 г. в София. Той е преподавател в УАСГ по основи на архитектурното проектиране и история на най-новата архитектура. Бил е общински съветник в СОС от 2000 до 2003 г.
- Г-н Попов, вие сте архитект, бил сте и общински съветник, харесва ли ви София такава, каквато е в момента?
- Според мен въпросът е риторичен. Ако намерите човек, на когото да харесва или човек, който знае къде да заведе гостите си в София, ще се радвам да се запознаем. София няма бързо да се подобри, това не зависи от добрата воля на властта или проектантите, а зависи от националния характер.
- Кой е най-големият проблем на нашата столица?
- Липсата на логика във вижданията на тези, които управляват града. Дълго време г-н Софиянски твърдеше публично, че е много добре София да расте, да идват хора отвън - нищо, че се обезкървява провинцията. Това беше мироглед, типичен и за големите, и малките началници - всеки селски кмет иска да бъде градски кмет, което е безумие. Непрекъснато се появяват нови градове, които продължават да са чисти села. В това няма смисъл и те нямат интерес да бъдат градове, но са.
- Защо столицата изглежда хаотично и в нея се живее трудно след 17 години демократично управление?
- Поради липсата на демократична нагласа и градска култура на населението, включително сред професионалистите. Няма воля нещата да се решават спокойно, честно, а големият брой кандидати за общински съветници, показва само, че в общината има далавера. Ако човек знае предварително каква тегоба е и каква отговорност, колко е горчиво да е градски съветник, ако си гледа работата, никога не би искал да стане.
- Вие сте бил три години. Може би ще кажете защо е така?
- За тези години преживях ядове и разочарования. Три пъти припадах на улицата от умора и яд - нещо, което преди и след това не ми се е случвало. Съветничеството е тежък жребий.
- Защо впечатлението на гражданите е, че съветниците не вършат нищо друго освен да участват в бордове и далавери?
- С основание. В общинския съвет свестен човек не може да издържи. Последният пример е арх. Стефан Беязов, който се махна от съвета, защото не можа да изтърпи подлостта на колегите си. Това е единствената възможна адекватна реакция.
- Какво трябваше да се направи според вас през изминалите години за София, за да може тя да поеме увеличения трафик и пренаселеността? Какво беше пропуснато да бъде направено?
- Първо, не биваше София да расте. Ако беше провеждана неотклонно разумна устройствена политика, ако се твърдеше безспир, че цяла България е прекрасна, че разстоянията са нищожни и човек може да живее и работи пълноценно навсякъде, щеше да бъде избегнато пренаселването. В момента София се самоубива с бързи темпове. Тя не можеше да поддържа това, което вече имаше, а сега изгради още толкова. Българинът иска да има, не иска да стопанисва. Това е нелечима болест, тя не зависи от политиката, от обществения строй, тя е вътрешно присъща и заразна. Въпрос на манталитет - ще си направя още един апартамент, който не ми трябва, но ще ми потрябва, децата ми са в чужбина, но внуците ще се върнат. Това са глупости. Нали на този апартамента трябва да му се плащат разноските, да му се правят ремонти. Новият жилищен фонд, моловете, хотелите и пистите, изградени за намаляващото население, как ще прокопсат?
- Да, в цяла София се строи страшно много. Чувала съм, че хора от провинцията продават ниви, къщи и купуват жилища в столицата...
- Ние не живеем като европейците. Ако нормален германец от средната класа, с всичкия си акъл предпочита да живее цял живот под наем, работейки яко и почивайки яко, ако английският пенсионер иска да цепи дърва, но да живее на село, а нашият се е лепнал за парното в столицата, това значи, че някой от тях не е прав. Предполагам, не сме прави ние.
- Какво да правим с автомобилите по софийските улици и по тротоарите?
- Същото. Българинът предпочита да се задушава в собствените си автомобилни газове по един час всеки ден, вместо да вземе автобуса или тролейбуса...
- Как да ги вземе, те са ужасни...
- Е, да. Ама те са лоши, защото не се ползват, а не се ползват, защото са лоши. Значи, властта трябва да разкъса кръга, защото на манталитета не може да се разчита. Всяко говедо иска да се вози в собствен ковчег. Това може да се прекрати с решителни мерки, забрани, полицаи, доведени от другия край на България, които не бръснат и никого не познават - с еничари. Е, след 100 години, както Русия с опричниците, както Турция с еничарите, ще имаме сериозни неприятности, но след 100 години. Решението за момента е еничари!
- Забрани има, но никой не ги спазва...
- Точно така. Значи трябват хора, които да ги налагат.
- Доста радикално виждане за решаване на сегашните ни проблеми.
- То е исторически изпитано средство. В момент на криза се прави опълчение или се вкарват наемници, като хесенските наемници, те колят и бесят собствения си народ, докато го вкарат в пътя.
- Как все пак би могъл да се облекчи трафикът в столицата? Ето, метрото се строи вече колко години...
- Първо трябва да се обеси Софиянски за това, че направи метрото лъкатушно и дълбоко, с което го отложи с още 15 години. Промяната на трасето и дълбочината на метрото е престъпление. Всякакви там хали, милениуми и т. н. нямат значение в сравнение с метрото. Това, че метрото броди из полето, прави примки на Обеля, ще ходи на летището през Околовръстния път - се прави защото лесно и приятно се строи в нивите, прекупени от свои спекуланти и е голяма далаверата с големите машини - скъпото производство, дълбоката проходка, дългите срокове. Метрото такова, каквото беше замислено, като нищо можеше да приключи през 70-те години, можеше отдавна да е факт. Хайде да говорим за сметта! Защо отново и отново ще идват чужди оценители да ни кажат какво да си правим боклука? Ние прекрасно знаем - най-малко отпреди 30 години. През всеки 5 години са актуализирани българските предвиждания и българските преценки за състава на боклука и какво да го правим. Докато има комисиони за това, че някой идва да дава акъл, ще продължим да искаме акъл и ще продължим да не правим завод.
- Защо все още няма завод за боклука?
- Защото не е решим моралният проблем, че всеки отговаря за боклука си до момента, от който отговаря общината. Имаше през 80-те години в комплекса „Заимов" успешен експеримент - боклукът в едни черни торби прекарваше на тротоара между 5 минути и час нощно време и се събираше на ръка с най-евтините коли, без никакви кофи. Това беше положителен опит, да не говорим, че за Япония е повсеместна практика. Значи, принуждаваш населението да спазва ред и час и нищо друго не е нужно. Последното голямо престъпление е разделното събиране на боклука. След като, научени от своите прусашки канцлери, германците сто години събираха разделно, в последните 10 години вече не събират разделно. Там, където все още го правят, смесват разделения боклук и го разделят механично и автоматично в завода. Защото вече могат, защото е по-практично. Защото са преценили, че така трябва. Ние инсталирахме разделното събиране паралелно с неразделното при все, че населението хвърля всичко навсякъде. Купихме шарените кофи само за да напълним още нечии гуши. Това всички го знаем - и общинските съветници, и старият кмет, и новият кмет, и главният архитект... Това е всеизвестен факт. Който е ходил в Германия - знае.
- Какво всъщност зависи от кмета и какво от съветниците в управлението на една община, още повече столична?
- Смятам, че от кмета зависи много. Колкото повече неща зависят от кмета, т.е. колкото повече отговорността е персонална, толкова по-добре. Ако може да се ограничава властта на съветниците и да се усилва властта на кмета - аз съм за това.
снимки Вяра Йовева- Кой от сегашните кандидати е най-подходящ за столичен кмет?
- Бих казал, че Бойко Борисов е за предпочитане, не за друго, а защото се боят от него. На мен Заимов ми е по-симпатичен, може би е по-умен, че е по-учен е очевидно. Само че боят ли се от него? Мисля, че не - следователно лесно ще му скроят кюляфа.
- Да, но какво успя да свърши Бойко Борисов през тези две години с настоящите общински съветници? Той непрестанно се оплаква, че те му пречат, бойкотират го...
- Това, че се оплаква не е лошо. Въпросът е, че колкото и да се оплаква, населението не го подкрепя, а гледа сеир. Той би трябвало във всеки конкретен случай да изясни нещата. Например с боклука, да каже тези и тези конкретни съветници имат интерес - единият има машина за балиране, другият е купил чистотата, трети иска боклукът да се вози далече. Ако ги посочи, тогава, надявам се, все пак може населението да ги отзове. Партиите сами ще ги бламират, защото ще се персонифицира конфликтът. Такива кметове са нужни
- За депутатите няма механизъм, по който да бъдат отзовани или бламирани, а за съветниците има ли?
- Вижте, през последните 15 години България даде ясни доказателства, че интересите могат да се бранят с извънсъдебни средства, с ярко изразено улично насилие. Когато то започне да се упражнява масово върху съветниците, предполагам нещата ще потръгнат.
- Успя ли да свърши все пак нещо реално Бойко Борисов за две години?
- Успя. Тръгна да ликвидира „Кремиковци" и предоговорира сметта.
- Впечатлението, което остава обаче е, че той е от сутрин до вечер в медиите, открива светофари и асфалтирани участъци по няколко пъти.
- Смятам, че медиите са важни. Това, че кметът е в медиите, е важно за неговата кауза, особено ако я има. Ако можеше да се раздвои и единият му крак да е все в медиите, а другият по обектите, щеше да е най-добре. Нужни са още бойки Бойковци.
- Как гледате на идеята на вашия колега и главен архитект на София Петър Диков за справяне с проблема „Кремиковци?
- Прекрасна идея. Каквото и да стане, трябва задължително да се сложи край на безумието „Кремиковци". Тук личи колко е заспало обществото. Ако все пак за Рила, гората, морето, дюните се намира кой да вдига глас, обяснете ми как така милион и половинна София не вдига глас срещу „Кремиковци". А би трябвало да вие и да бие.
- Наистина ли „Кремиковци" може да се превърне в Дубай?
- В Дубай може би може, но няма смисъл. Няма смисъл, защото сме бедна страна и да си навлечем поддръжката на нов сателитен град, докато естественият и готов сателит Перник не участва в Софийската агломерация, би било грешка. Но, че трябва да се махне оттам металургията, да се спре производството на стомана и да зашумят гори, е абсолютно сигурно. Освен това е реално и ще струва по-малко. Българинът обаче такива прости работи не обича.
- Но се говори, че ако „Кремиковци" бъде затворен, много хора ще останат без работа.
- Работещите там, като навсякъде, са два вида. Такива, които умеят и искат да работят и от такива като тях има огромна нужда навсякъде. И такива, които не могат и не искат да работят, но искат да се водят на служба. Значи, едните ще бъдат добре, когато „Кремиковци" спре, а другите ще си получат заслуженото.
- Защо според вас като дойдат избори българите гласуват ирационално?
- Защото сме нерационални хора. Не сме имали Реформация и Просвещение. Ние сме още първобитнообщинници, дори християни не сме. Християнинът има някакъв идеал, програма, норми. Ние сме сеирджийско племе. Неслучайно царят, който винаги много внимава какво говори, изтърва онази приказка за чипа. Нямаше как да не я каже - чипът наистина е дефектен. Нашият вот е наказателен, не е творчески.
- Но кого наказваме? Не наказваме ли себе си?
- Да, но и тези, които са се ояли. Като не можеш да ги накажеш по друг начин, въпреки че като напуснат властта те си ползват старите привилегии по същия начин, гласуваш отмъстително. Да не би някой от номенклатурата да е останал гладен, след като губиха властта толкова пъти? Пак те са хората, които имат.
- Получава се парадокс - българите не гласуват, а после се сърдят и се оплакват, че ДПС е спечелило повече, отколкото му се полага и пак е във властта.
- Аз не се сърдя. Как да идат да гласуват, като преди това е трябвало да излъчат подходящите хора, да положат усилие в аванс? Българите не правим така. Любимият "домашен" лекар, добрият учител на децата, местният зарзаватчия - хората, които познаваме, бихме могли да вкараме във властта с ясен мандат. А сега какво? Партийни кандидати - марионетките на мародерите. Те не отиват да управляват в името на града или в името на честта, или в името на бъдещето. Отиват да правят замени. Умирам от смях като слушам прочути общински съветници да твърдят пред телевизията, че все пак имало случаи, в които замяната била добрият начин да се реши собствеността между общината и частни лица. Нищо подобно. Откакто финикийците са измислили парите, те са средството - двустранни плащания и никакви натурални замени. Защо не ги спрат законодателно? Гадове.
- Вие сте преподавател, как ще коментирате учителската стачка?
- Най-сетне! Най-сетне тези толкова тъпкани хора да вдигнат глава. Аз много обичам началната учителка на синовете ми. Случи се така, че те учиха в отделенията при една и съща жена. Тя беше и вероятно досега е учител от висока класа. Казва се Румяна Йорданова. Учител, който направи децата ми да обичат училището. Тази жена цяла зима прави мартеници и цяла пролет ги продава под дъжда "в свободното си време". Нейният прекрасен капацитет на учител се хабеше в тъпо ръкоделие, за да може да преживява. Вълшебна учителка, предполагам има и други такива. Понеже аз лично имах късмета да си обичам училището и да си харесвам учителите, знам колко са онеправдани всички, които нямат такива учители. Нямат, защото държавата сама си затри средното и висшето образование. И го направи много просто - отказа се да градира, да преценява и награждава доброто, да гони лошото. Уравниловката продължава.
- Но за тази уравниловка като че ли синдикатите имат вина?
- Синдикатите са смешни паразити, няма какво да се чака от тях. Хората с ясни намерения могат временно да се обединяват и да се разпускат, да се организират без никакви синдикати и без допълнителна бюрокрация. Стига да имат желание. А като го нямат, могат да имат 15 синдиката - и пак нищо.
- Смятате ли, че учителите ще постигнат исканията си?
- Разбира се. От кумова срама ще им вдигнат заплатите, междувременно инфлацията отново ще ги стопи. Бълха я ухапала държавата, тя много повече краде, прахосва и бездейства за много по-големи пари. Заплатите няма да променят нещата. Пак и добрите, и лошите учители ще получават поравно, пак училища няма да се закриват, пак няма да има лоши, добри и най-добри, а ще продължим да киснем всички в блатото. Имам четири деца, нито едно не остана да учи в България. Ако имах 14 деца, пак никое нямаше да остане. Това отдавна не е образование. Не защото няма свестни хора, а защото няма дисциплина, няма ред, отговорност. Като казвам свестни имам предвид в научен план, иначе като характери сме безгръбначни.
- Дисциплина няма повсеместно. Самите ученици и студенти също не са й поклонници, а и сякаш не им се учи много.
- Не е така. Същите "деца", които тук не можеш да извадиш от дискотеките и кафенетата, които ходят на школо колкото да се видят с приятелите, когато заминат да учат в чужбина при по-строг режим, когато им преподават хора с достойнство, учат и работят, та ушите им плющят.
