„Промяната Продължава“ не само е името на победителя в неделните парламентарни избори в България, но е и подходящо описание на държава, която проведе парламентарни избори три пъти с трима различни победители през последните седем месеца.
Така започва анализът на The Washington Post относно изминалите парламентарни избори у нас.
Защо имаше електорална бърканица и какво се случва сега?
Първо, неубедителните избори през април доведоха до задънена улица и служебно правителство, назначено от президента. А още едни неубедителни избори през юли и още едно служебно правителство доведоха до избори и през ноември.
Победителят на изборите на 14 ноември, партия, основана преди по-малко от два месеца от двама бизнесмени, които гръмко провъзгласяват своите харвардски акредитации, е най-новата в поредица от нови партии, периодично “избухващи” в България през последните 20 години. Но дали „Промяната Продължава“ ще успее ли да състави правителство и да се справи със сериозните проблеми, пред които е изправено българското общество? Рекордът за нови партии не е обещаващ.
Българите се стичаха към „нови” партии
“Продължаваме Промяната” привлече една четвърт от гласовете с позната рецепта: силна доза антикорупционни обещания, съчетана с претенция за компетентност, нотка на знаменитост и призив за „новост“. Партията също се възползва от удобното си положение. Както и на изборите в Словакия през 2020 г., разочарованите избиратели бяха готови да гласуват за онези нови лидери, които изглеждат, че имат най-добрия шанс да оправят бъркотията в страната.
Кирил Петков и Асен Василев, двамата предприемачи, основали “Продължаваме Промяната”, бяха министри в служебното министерство. За няколко кратки месеца популярността им нарасна, след като атакуваха бюрократичната неефективност и предприеха безкомпромисен подход към корупцията. Вместо да се присъединят към друго служебно правителство през септември, те избраха да участват в следващите избори и обещаха да решат безкрайните проблеми на страната.
Но българските избиратели са чували това и преди
Изборите през април и юли 2021 г. бяха фокусирани върху три различни нови партии, които заедно спечелиха една трета от гласовете. Най-популярна бе “Има такъв народ”, създадена от музиканта и водещ на токшоу Слави Трифонов; партията спечели 24 процента от вота през юли. Но Трифонов не успя да състави ново правителство и проведе слаба есенна кампания. 9% гласове на партията през ноември все пак може да дадат на Трифонов важна роля в новия парламент.
Възходът на “Продължаваме Промяната” също така подкопава други нововъзникнали партии, които показаха, че са обещаващи по-рано през годината. “Изправи се БГ! Ние идваме” загуби всичките си парламентарни места, а подкрепата за “Демократична България” спадна наполовина на изборите през ноември.
Българските избиратели може да са изразили желание за промяна, но не са избрали да гласуват за екстремисти. Крайнодесните партии страдаха от личностни вражди и разцепления, изоставяйки краткото единство, което им донесе част от властта през 2017 г. На изборите през ноември те на практика изчезнаха. Проруската и антиевропейска партия "Възраждане" си спечели 13 места в парламента. Но неговият дял от 5 процента от гласовете подчертава, че повечето българи са щастливи да останат част от ЕС.
Избирателите също търсеха стабилност
Някога новото хлапе в блока, трикратният премиер Бойко Борисов е доминиращата фигура в българската политика повече от десетилетие. Неговата партия ГЕРБ беше на второ място, но отбеляза спад от 32,7% на изборите през 2017 г. до 26,2% на изборите през април, след което успя да спечели около 23% през юли и ноември. През последните пет години партията загуби гласоподаватели, които се разочароваха от видимата ѝ корупция и кръмничество. Борисов може да е опетнен от обвинения в корупция, но изглежда предлага стабилност, която много българи искат, докато страната се бори с високи нива на коронавирус и сериозни икономически предизвикателства.
Подкрепата за друга партия, често обвинявана в корупция, Движението за права и свободи (ДПС), също се задържа. Тя спечели над 13 процента от вота през ноември и беше единствената партия, увеличила броя на парламентарни места. ДПС разчиташе в голяма степен на силната партийна привързаност сред етническите турски избиратели и партията за първи път превъзхождаше някога могъщата Българска социалистическа партия (БСП).
Някои избиратели на социалистите вероятно бяха привлечени от „Промяната Продължава“ заради твърдението на Петков, че предлага „лява политика с десни инструменти“, но социалистите също загубиха гласове поради противоречивото лидерство на Корнелия Нинова, която изглежда е по-склонна да се бори в своята партия, отколкото да мобилизира избиратели.
Може ли България да състави стабилно правителство?
Българската Конституция дава само седмица на победителя да състави правителство, след като получи мандат от президента. Тогава предложеното правителство се нуждае от подкрепа от мнозинството в 240-местния парламент. Перспективата за четвърти избори в началото на 2022 г. не може да бъде отхвърлена, ако политиците не желаят да направят компромис.
На двамата лидери то ПП може да им трудно да преодолеят антагонизма между социалистите (26 места) и ДБ с 16 места. Те също така ще трябва да преговарят и с непостоянния Трифонов (чиято партия има 25 места).
Прецедентът за влизане на антикорупционно настроени политици в правителството не вещае нищо добро за Петков и Василев. Ако сформират правителство със своята крехка нова партия, те рискуват да повторят цикъла „живей бързо, умри млад“, общ за другите новодошли партии в региона. Но ако не успеят да съставят правителство, те рискуват враждебна реакция – точно както направи Трифонов, когато не успя да осъществи промяна, след като партията му спечели през юли.
Изглежда, че тези избори потвърждават едно нещо за българската политика: Промяната продължава.
Превод и редакция: Мира Ереева
