Румен Радев спечели най-лесно предсказуемите избори в България през последното десетилетие. За 5 години той се превърна от „зелен чорап“ в политическо животно. През 2016 г. Радев победи, защото беше нов свеж полъх в политиката, а също и заради изумително неудачния избор на кандидат-президент от ГЕРБ. Сега успехът му се дължи на факта, че той се застана на гребена на анти-ГЕРБ вълната, която преструктурира българската политика през тази година.
Данните от екзит-пола на „Галъп“ показват, че при пет от седемте парламентарно представени партии над 70% от техните избиратели са подкрепили действащия президент на втория тур. А при три от тях този процент е 90 и повече (БСП, ПП и ИТН). Ясно е, че анти-ГЕРБ коалицията има отчетливо мнозинство, а Радев е неговото лице.
Зад днешния победител стои разнородна група избиратели, бих я нарекъл ляво-либерално-популистко-националистическа ситуационна коалиция, в която лявото са привържениците на БСП, либералното – тези на тандема Кирил Петков-Асен Василев и донякъде на Демократична България, популисткото – ИТН, националистическото – „Възраждане“ и отломките от другите патриотични формации. С течение на времето обаче се оформи и група от избиратели, чиято доминираща лоялност е към Румен Радев, и едва на второ място идва асоциирането с определена партия. Тази група от хора е собственият капитал на президента, който вероятно ще му позволи да остане важен фактор в политиката и след края на неговия втори мандат.
Но преди да дойде време за пост-президентското бъдеще на Радев, сега на дневен ред е въпросът колко силно ще бъде неговото влияние върху бъдещото редовно правителство. Инициативата за съставяне на кабинет е в ръцете на Петков и Василев. Техният летящ старт в политиката стана възможен именно благодарение на Радев, който ги назначи на ключови постове в служебното правителство. Това обаче не означава, че „Продължаваме промяната“ е президентска партия. Двамата й лидери са достатъчно амбициозни и енергични, за да стоят в сянката на Радев. За него по-скоро може да бъде заделена малка квота в бъдещото правителство – например министър на отбраната да стане Стефан Янев или сегашния титуляр във ведомството Георги Панайотов.
През първия си мандат Радев беше предпазлив, пазеше се от резки движения с изключение на яростната атака срещу тандема Борисов-Гешев през последната година. Най-разочароващ бе отказът му от решително лидерство за пречупване на доминиращите антиваксинационни настроения в страната. За разлика от почти всички европейски и световни лидери Радев се ваксинира срещу коронавируса тайно, призна го с половин уста и до последно избягваше да удари по масата и да открие огън срещу антиваксърите. Причината за това може да е само една – в годината на президентския вот Радев предпочита да следва настроенията на мнозинството от избирателите, а не да застане срещу тях и да им каже, че грешат. А можеше да си го позволи – днешната му огромна преднина показва, че дори да загуби няколко процента избиратели-антиваксъри, това нямаше да е фатално за него.
Флиртът с избирателите е причината и за грешната стъпка с Крим. Мантрата за безрезултатните санкции срещу Русия е изказвана многократно от Бойко Борисов, Радев не е първият ни държавник, който я формулира. А и вижте действията на служебното правителство, назначено от президента – през лятото лично външният министър Стоев отиде в Киев, за да включи България в инициативата „Кримска платформа“ – клуб на държавите, заемащи твърдо страната на Украйна в конфликта й с Русия.
В крайна сметка основният сюжет на втория мандат на Радев ще бъде търсенето на равновесна точка между силно ограничените от Конституцията президентски правомощия и моментната силна политическа позиция на държавния глава. Той ще се опита да я удържи, но това ще бъде трудно, ако анти-ГЕРБ вълната постепенно започне да сляга.
Пламен Димиров
