Разликата между реалността и розовите очила на хората с власт е една стълба разстояние. Христо Смирненски го е казал. Онези отгоре решават - за нас, бъдещето ни, живота ни. И истината е, че на никого не му пука наистина. Нито за нас, нито за бъдещето ни, нито пък за живота ни. Политическото нехайство ни убива. И един инцидент, станал през последната нощ доказа - това важи за всеки, качил се по стълбата.
45 души загинаха при тежък инцидент на АМ “Струма”, станал късно снощи - автобус с македонска регистрация изгоря в района на село Боснек. Сред загиналите има 12 деца. Седем души са успели да се спасят.
Това са известните до момента факти. Всичко останало е обект на хипотези. Започнаха и обвинения - че шофьорът е виновен, че отсечката там е лоша, че маркировката и знаците не отговарят на изискванията. Какво точно се е случило ще установят властите. Истината обаче е, че в политическото безвремие, в което все още битуваме и към днешна дата, темата безспорно вече започна да се експлоатира политически. Чуха се и първите призиви за оставки от бившите управляващи. Тече битка за извличане на политически дивиденти.
Истината е, че ми се искаше да избягам от политическият нюанс на този тежък инцидент. Загинали са десетки хора и не би било излишно човек да се смири. Проблемът е обаче, че мира не ми дава едно - как редица институции и по време на предишната власт, и по време на служебния кабинет са проспали сигнали за тъкмо този път и не са предприели нужните мерки, за да не се стига до това от изпепелен автобус да се вадят овъглени трупове.
Но не мога. И тъкмо наша задача е да задаваме на отговорните горе правилните въпроси.
Оказа се, че Държавната агенция “Безопасност на движение по пътищата” е агенция бушон - 39 души си клатят краката, вместо да управляват риска на пътя. Идеята е била съвсем друга, разбира се. Да се спре с прехвърлянето на отговорност между десетките ведомства у нас. Но този орган се превръща във ведомство за пиар кампании, посочи пред ФрогНюз Богдан Милчев от Института за пътна безопасност. И за това е сигнализирано както до Борисов и придворните му, така и до служебния силов министър в момента Бойко Рашков - уж един решен да се бори с нередностите човек.
Не последва обаче нищо.
Твърди се, че трасето от АМ “Струма”, в което е станала тежката катастрофа с македонския автобус, е едно от най-тежките у нас. Там често стават катастрофи. Нехайство са проявили от Агенция “Пътна инфраструктура”, Изпълнителната агенция “Автомобилна администрация”, Държавната агенция “Безопасност на движение по пътищата”. Някои от споменатите претърпяха сътресения заради смени в ръководството, след като служебният кабинет встъпи в длъжност. Но ефективността на работата не се е подобрила, както става ясно.
Сиреч - сигнализирайте си, ние все така ще си клатим краката.
Може би там има голяма корупция. Може би пачките за тези пътища са отишли в джобовете на шепа хора и е бил направен огромен компромис с качеството при изграждането на инфраструктурата. Даже е доста вероятно това да се е случвало системно по всички пътища в страната през последните години. И можем да предположим, че тогава тези институции са спали, защото в противен случай схемата прекъсва и потоците секват.
Въпросът е защо са продължили да спят и през останалото време.
Политическото нехайство убива нас. Онези отгоре решават - за нас, бъдещето ни, живота ни. И истината е, че на никого не му пука наистина. Нито за нас, нито за бъдещето ни, нито пък за живота ни.
Джесика Вълчева
