Глобалната криза е имала "изключително лош" ефект върху българската икономика, но е довела и до "отдавна чакана корекция в някои от дисбалансите". Това гласи анализът на Европейската комисия за България, който е част от пролетната икономическа прогноза на институцията.
Документът беше представен тази сутрин от еврокомисаря по икономически и финансови въпроси Оли Рен.
Анализът отчита резкия скок в бюджетния дефицит до 3,9% от БВП и посочва, че "приложените мерки за намаляване на разходите и повишаване на данъчната събираемост не бяха достатъчни за да компенсират значителния спад в приходите". Въпреки това европейските експерти сочат, че мерките за фискална консолидация са помогнали да се избегне натрупването на много по-голям дефицит. Прогнозата смята, че в края на тази година бюджетният дефицит ще е 2,8% (в рамките на Маастрихтския критерий) а в края на следващата ще падне още, до 2,2%.
Някои компоненти в българския бюджет са обвити в несигурност, сочи анализът. Социалните разходи може да надвишат отделените в бюджета пари, в случай на повишаване на безработицата. Намаляването на капиталовите разходи е отчетено като "важно за контрола на правителствените разходи", но пък може да се отрази негативно на растежа на икономиката в средносрочен план. Замразяването на заплатите и пенсиите също могат да се отразят негативно на и без това слабото вътрешно търсене и да намалят допълнително приходите от косвени данъци през тази година.
Българските власти показват "сравнително добри" резултати в постигането на фискалните си цели и са показали "силен ангажимент" да поддържат стриктна фискална дисциплина, сочи прогнозата. Това донякъде намалява рисковете за бюджета. "Правителството е в готовност да въведе нови мерки за фискална консолидация, ако се материализират някои рискове," завършва анализът.
