Преди години пред очите ми стана катастрофа. Аз бях една от първите коли, които бяха в близост дo катастрофата.
Пострадалото момиче беше 16-годишно. И почина в моята кола на път за болницата.
Това се случи на морето. Между Бургас и Поморие.
На пътя беше останала една от нейните джапанки.
И до ден днешен ми е трудно да гледам джапанки.
Тази трагедия днес е неописуема.
46 загинали. 12 деца.
Всички сме хора - няма значение от каква националност и от каква религия сме.
Знам, че всички състрадавате и съчувствате, защото сме хора.
И от двете страни на границата думата БОЛКА звучи и се пише по един и същи начин.
А и тази гадна поговорка, че нещастието никога не идвало само.
Българите, които изгоряха в старческия дом…
Толкова е тъжно.
Така че още веднъж – страданието няма националност, религия и цвят на кожата.
Всички сме хора.
Светла им памет на всички загинали.
Слави Трифонов, лидер на ИТН, Фейсбук
