„Туристическото пътуване е било много евтино – за около 80 евро“. Прочетох това и настръхнах, притихнах. Думите са на директора на Македонската информационна агенция Драган Антоновски. За 45 души 80 евро се оказаха прекалено много, за да си купят билет за живота. Стигнаха им само за билет за смъртта.
Всички я описват като една обикновена екскурзия до Истанбул… Именно в тази екскурзия, чиято крайна дестинация се оказа прекалено неочаквана и фатална, се впуснаха много млади хора – семейства с деца, семейни двойки, дори някои били на сватбено пътешествие. Целият персонал в една гостилница в Скопие са били на тази екскурзия. Каква ирония на съдбата…
Този случай е нагледен пример как увеселителното влакче на живота се превръща в колело на смъртта.
Днес чухме и изчетохме много. Някои се опитаха да политизират случилото се. По телевизиите се появиха какви ли не експерти, изказаха се и утре ще се изказват… вероятно и вдругиден. После всички ще замлъкнат, а експертите по пътна безопасност ще изчезнат. Защото „всяко чудо за три дни“, гласи българската поговорка.
А как хубаво е да притихнем
Аз тук няма да нищя причините, те може да са много. По-добре да притихнем. И не само утре, когато е обявен официален Ден на траур.
Искам да се научим да бъдем съпричастни, не само на думи. Искам да се научим на уважение. Искам да се научим да притихваме, когато е нужно, дори малко по-често…
Защото няма значение какви са знамената ни, какви са имената ни, какъв е цветът на кожите ни или колко са дръпнати очите ни… всички носим сърца и никога не знаем за какъв билет ще ни стигнат парите.
Веселка Иванова
