Днес е ден на национален траур, но явно това словосъчетание има нужда от изясняване. Питам се: можем ли поне един ден да се смирим и да се вгледаме в собствените си души и собствените си действия? Можем ли поне един ден да не тържествуваме, да не се удряме в гърдите и да не търсим лична изгода? Националният траур трябва да ни направи съпричастни, но и по-честни и по-отговорни.
Нали знаете, че маната по лозите се разпространява от една лоза и може да обхване цялото лозе. Както и плевелите - тръгват от една тревичка, но могат да задушат цялата градина и да унищожат реколтата. Така е и с душевните ни недъзи, с моралните ни пропадания и недостатъци. Свързани сме и от действията на всички ни зависи всеки. Така че нека внимаваме повече какво правим, как го правим, грижим ли се добре за света, в който живеем, за хората край нас грижим ли се.
Това е денят на национален траур - скръб и вглеждане чрез скръбта. Всички сме пътници в един и същи автобус и всички пътуваме към едно и също място, но кое е по-важно - какво имаме в сърцата си или какво трупаме в куфарите си? Бог да прости онези, които загубихме вчера. Трагедията е огромна. Скърбя заедно с всички опечалени.
Магдалена Абаджиева
