Летището вече бе оградено. Влязох с журналистическата ми карта. Но движението в сградата бе твърде ограничено. Изведнъж по уредбата се разнесе заповед: „Всички журналисти до стената! И никакви разговори с близките!“
Покрай нас минаха близки на пътниците. Бяха оградени от два кордона. Вътрешният бе от хуманитарни работници, облечени с жилетки с червени кръстове. А външният – от полицаи. Шефът на полицаите постоянно повтаряше заповедта по мегафон.
Никой не посмя да оспори тази заповед. Не се намери журналист, който да се опита да се доближи до хората и да им зададе въпрос от рода на „Как се чувствате?“ или „Колко роднини имате на борда?“
Надявам се искрено днес да не са звучали такива въпроси.
Все пак журналистът е преди всичко човек. На всекиго от нас може да се случи подобно нещо. Едва ли някой би искал в такъв момент някой, ако ще и колега, да му навре микрофон и да го попита: „Как се чувствате?“
Йордан Йочев, журналист, Фейсбук
