Прокуратурата безспорно иска да се превърне в мяра за наглост и безочие. Вероятно щом прочетат тези думи, куп държавни обвинители, известни повече с това, че са протегнали ръка към нечия хранилка, а не с осъдителните си присъди срещу бандити, ще потрият доволни ръце и ще си кажат, че проверката срещу шефа на МВР Бойко Рашков ни е ударила право в сърцето.
Съветът ни е да не прибързват. Ако Рашков е пристъпил закона, ние ще сме с две ръце да си получи заслуженото. Паралелно с това, обаче със страшна сила си висят въпросите, свързани с начина, по който 12 години бе управлявана, пардон - завличана държавата ни. Името на бившия премиер Бойко Борисов стои в центъра на питането – кога прокуратурата ще се заеме да го провери и него. Ако ведомството на Иван Гешев се гъне в познати до болка оправдания в стил: „Няма сигнал, няма данни, няма доказателства“, то е достатъчно един по-напорист прокурор да напише в Гугъл „Борисов“. Опасното е, че може да си отвори работа до пенсия.
Самият проверяван Рашков нееднократно е предупреждавал, че докато Иван Гешев се изживява като инструмент ръцете на Господ, никой няма да се осмели да пипне Борисов и неговата свита. Вътрешният министър се превърна в реална заплаха за Каскета след като пусна до ВСС доклад с всичките му прегрешения. Беше цяло чудо, когато без да му трепне, поиска ВСС да гласува оставката му. Безспорно е, че повече от година държавното обвинение се намира в състояние на свободно падане. От една страна заради огромното обществено неодобрение към Гешев и неговата работа, а от друга заради ясната заявка на новите политически партии, които се готвят да съставят кабинет, че прокуратурата трябва да продължи, но без „вещото ръководство“ на настоящия си повелител.
Очевидно е, че прокуратурата прави жалки опити да лази по нервите на хората- едно – с двойния си аршин при преследване и второ- с поръчковите си изпълнения. Десетки са примерите в тази посока. А доказателствата – множеството осъдителни присъди срещу България, които са за сметка и единствено само на обруления ни от мафията народ.
Като се замисли човек, едва ли сега е най-удачното време държавното обвинение да се заема с видните представители на старата власт. Сърба ли сме я тази попара и сме си научили урока – „любимците“ на прокуратурата са винаги невинни. Едва ли някой ще поиска Гешев да го прави на балъм а Сийка да се кипри пред камера и да ги реди врели-некипели.
Разбира се, че има надежда - промените са в ход и на прокурорите, които са предпочели да се кланят на Господ Гешев, ще им се наложи да променят тактиката си. Надали ще им е трудно, такива хора се оказват най-гъвкави - в предателствата и раболепието . Зависи от ситуацията.
Най-важният зрелостен изпит на прокуратурата ще бъде признат за взет от българския народ не когато подгони да гърми този или онзи с халосните си патрони, а когато виновните за неговата безотрадна бедност и отчаяна смъртност си получат заслуженото. Справедливостта се оказа нашия хляб. Затова всяко движение на прокуратурата ще изглежда като зла жена, която рита мъжа си по кокалчета.
Невена Миткова