Името й е Мухадесе Мирзай. Въпреки дълбоко консервативните разбирания в Афганистан, младото 23-годишно момиче става първата жена-пилот в страната. Когато талибаните превземат Кабул единственото спасение за мнозина се оказва отвъд пределите на родината им. Така точно на рождения си ден Мухадесе пристига в България.
"Беше късмет. Случи се на 15 август, когато талибаните нахлуха на летището. Никой не очакваше, че ще превземат Кабул. Трябваше да летя до Истанбул, бях облечена с униформа. Отидох да се подготвя. Всичко беше нормално. Когато излязох от офиса, за да отида на пистата, видях хора и военни - всички се бяха втурнали да бягат. Вътре нямаше живо душа. Видяхме как хората просто се втурват и щурмуват самолетите. Бореха се кой да се качи пръв. Някои имаха оръжия. Търсеха просто пилот", разказа в предаването "Честно казано Люба Кулезич" Мухадесе Мирзай.
Единственото спасение за Мухадесе се оказва един единствен самолет.
"Най-трудното решение бе дали да се кача на самолет или да остана. Семейството ми остана там. Исках да остана и да се бия, но не бе най-практичното решение. Трябваше да взема бързо решение. Не знаех накъде е тръгнал този самолет, къде отива. Пристигнах в България на рождения си ден. Това беше най-тъжният ми рожден ден", разказва Мухадесе.
Семейството й напуска Афганистан няколко седмици по-късно. Евакуирано е в Албания.
"Чувствах се като предателка в началото. Обадих се на майка ми, попитах я дали да се прибера. Категорично ми отказаха. Не знаеха дали изобщо ще успея, дали те ще успеят да излязат".
Страстта й към летенето се запалва в ранна детска възраст. Среща подкрепата на всички жени в семейството си. Проучва въпроса, търси съдействие и от държавата, но удря на камък - казват й, че е твърде дребна за работата.
"Много ме натъжи нещо такова, за секунда му повярах. Но имах страст и проучих. Видях, че има много жени пилоти в много държави. Не искаха да ми позволят да стана пилот", разказва още Мухадесе.
Афганистанката не се отказва и така сбъдва мечтата си. Талибаните обаче й я отнемат. Сега в друга държава, далеч от родината си Мухадесе трябва да изгради отново живота си.
"Подала съм документи за убежище и съм защитено лице. Но чакам - дали ще ме приемат, дали ще ми дадат бежански статут, не знам. Ако нямам такъв, няма как да променя разрешителните си и да започна да летя отново", посочи още Мухадесе.
