Фантастичният режисьор от Манхатън Уди Алън е висшата форма на интелекта в седмото изкуство. Frognews.bg публикува интервю с него за един от най-скандалните и гледани филми в историята на киното.
Александър Иванов
Малцина знаят истинското име на Уди Алън, а то е
Алън Стюърт Конигсбърг. На 3 годишна възраст любопитния очилатко гледа първия
филм в живота си – „Снежанка” на Уолт Дисни. През 1952 години той започва да
изпраща свои вицове до нюйоркските вестници. Първият виц е публикуван в
рубриката на Уолтър Уинчъл: „Уди Алън казва, че е ходил в ресторант с МНЗ цени
– много над заплатата.” През 1960 година Уди печели по 1700 долара седмично
като сценарист на „Шоуто на Гари Мур”. Някъде от това време датират и неговите
първи хумористични разкази – есенция от размисли за днешния объркан и уязвим
интелектуалец, който си внушава, че има в главата тумор, голям, колкото
баскетболна топка и се влюбва в красивото момиче с късата коса, което му казва,
че си е тръгнала от него след първия секс, защото не и е допаднал физически.
Единадесет години по-късно Уди и неговият „Нюорлиънски погребален и рагтайм
оркестър” започват да свирят всеки понеделник вечер в „Michael’s Pub” в Ню Йорк. През 1977 година Уди Алън е номиниран за „Оскар” за ролята си
в „Ани Хол”, както и за най-добър режисьор, най-добър филм и най-добър
сценарий. Той е първият наминиран едновременно за най-добър режисьор, филм и
сценарий след Орсън Уелс през 1941 година за „Гражданинът Кейн”. На 27 март
1978 година Уди Алън печели „Оскар” за най-добър режисьор, най-добър филм и за
най-добър сценарий заедно с Маршъл Брикман за „Ани Хол”. Даян Кийтън печели
„Оскар” за най-добра главна женска роля за същия филм. В тази историческа вечер
той свири на кларинет със своя оркестър в пъба, намиращ се в Ийст Сайд в
Манхатън. Според мълвата той е казал: „Не можах да оставя момчетата.” Прибира
се у дома към полунощ, ляга си и чак на
следващата сутрин разбира, че е
спечелил три „Оскара”-а. Не коментира големия удар. Колкото и невероятно да
изглежда, се превръща в истински секссимвол за американките, плешив, с очила, с
всичките си фобии и невероятната собствена форма на самоирония. В един
разговор, на въпроса, как се чувства като секссимвол на Америка, той отговаря –
„Не мога да кажа, че нямам почитателки. Единствено се питам, къде ли е онова
момиче, което преди години си тръгна от мен, онази, с късата черна коса,
красавицата неземна, която ми каза, че не съм и допаднал физически. Нека се
обади, ако иска.” Публикуваме за нашите читатели, с любезното съдействие на
издателство „Колибри” откъс от интервюто на шведския критик Стив Бьоркман с Уди
Алън. В един друг разговор с него големият актьор и режисьор казва – „Имам
проблеми с разликата между реалност и фантазия”.
- Темата за секса присъства доста в твоите филми. Беше ли табу в младежките ти години?
- О, да, напълно. За него не се говореше, никой дори не го практикуваше.
- Значи тогава киното е било още по-важно. Възможност да видиш как се прави секс...
- Това не можеше да се види на кино в Америка. Все се шегувахме с чуждите филми. В чуждите филми отношението към секса беше различно от това на американците. Американците винаги имаха смехотворно отношение към него.
- В младежките ти години кои бяха най-важните неща, които искаше да знаеш за секса, но се страхуваше да попиташ?
- Само къде се предлага. И колко бързо. Само това ме интересуваше по отношение на секса. Количество и достъпност.
- В пръвата част на филма „Действат ли афродизиаците?”, участват двама биратнски актьори – Лин Редгрейв и Антъни Куейл. Изглежда имаш някакъв нюх за английските актьори. По-късно работиш с други британски актьори и една актриса, която много харесвам, но не е англичанка, а австралийка- Джуди Дейвис.
- О, да, страшно я харесвам. Тя е страхотна актриса, гениална е! Но по принцип Америка произвежда определен тип мъже звазди- бандити и корави мъжаги. Докато в Англия може да намериш истински мъже. Просто обикновени, нормални мъже. Уязвими мъже. Затова няколко пъти съм използвал английски актьори.
- Втората част на „Всичко, което винаги сте искали да знаете за секса...”- „Какво е содомия?”, е много смешна. Мисля, че си дал на Джин Уайлдър най-хубавата роля във филма. Как го избра и какво мислиш за него като актьор?
- Той е чудесен комедиен актьор. Аз не исках да участвам във всички части, а само в някои от тях. Затова ми трябваха най-добрите хора за частите, в които не участвам.
- Когато снимаш, колко дубъла правиш средно? Предполагам, че е различно за всеки филм и дори за всяка ситуация.
- Опитвам се да не правя много. Средно може би около четири. Но ако мина само с два, съм доволен. Един и още един за всеки случай. Но е имало случаи, когато съм правил повече. В „Дани Роуз от Бродуей” в един момент направих 50 дубъла. Но това се случва много рядко.
- Третата част на „Всичко, което винаги сте искали да знаете за секса...” е „италианскят” епизод, където ти и Луиз Ласър говорите някакъв развален италиански.
- Да, учихме го фонетично.
- Очевидно тази част е пародия на италианските филми. Имаше ли предвид някой конкретен филми или режисьор, когато я прави?
-
Не,
просто бях в леко антониониевско настроение. Отначало мислехме да правим
сцената със селяни в онова познато клише от ранните филми на Фелини и Де Сика.
Но после си казахме: „Защо да не ги направим богати и изтънчени хора и да
даобавим този италиански нюанс?” Така и направихме.
