Може и да е стотният. Не се знае колко е точна статистиката, но това не е най-важното. По-важното е какво го чака министърът на отбраната в новото, надяваме се, редовно правителство. Преди всичко и то още в първите дни трябва да устои пред колегите си и в парламента нужния бюджет за отбрана. Няма да е лесно, като имаме предвид, че погледите на обществото са обърнати главно към преодоляването на последствията от продължаващата пандемия и осигуряването на средствата за това.
Трудно ще разчита и на „военно лоби“ в 47-ото Народно събрание. Поне съставът му навежда на тази мисъл.
А летвата вече е вдигната много високо. Експертите на четирите партии, които преговаряха за коалиционно споразумение, набелязаха мерки, които заслужават аплодисменти, но се нуждаят от средства. Лошото е, че ако с времето бъде забравено това общо разбиране, няма да бъде добре. Само един пример. Базата за определяне на най-ниската военна заплата да скочи от 380 лева на нивото на минималната работна заплата и от там нататък да се умножава по съответните коефициенти, както е записано в закона. Подобно решение ще има силен социален ефект и принос към попълване на некомплекта в армията, но ако остане само пожелание във времето ефектът на бумеранга е доста възможен.
Доста спорен е и въпросът с разработването на нови стратегически документи. Добре е, че той намери определено разбиране по време на преговорите. Всяко заравяне в нов стратегически преглед и писане на програми, планове, а и на закони, ще доведе до загуба на време, чакайки новите решения. Като че ли по-добрият вариант е слабостите да се отстраняват в движение и да се върви напред, а тези, които не са съгласни, нека да се изявяват в неправителствения сектор.
И за превъоръжаването няма какво да се мисли толкова много. Предстоящото кацане на новите изтребители, ни принуждава да бъдем готови навреме с тяхното посрещане. Едва ли има някой, който да оспорва необходимостта от строежа на двата кораба. Придобиването на бойните машини на пехотата са нещото, което трябва да се отстранява, като слабост, в движение. Трябва да се има още нещо предвид, че, макар и да се чуват различни гласове, българинът е по-склонен да отделя от залъка си за силна собствена армия, отколкото да разчита на защита от други, макар и съюзнически, сили.
Няма съмнение, че влизайки в сградата на ул. „Дякон Игнатий“ №3, министърът на отбраната отива направо на фронта. Тържествената атмосфера ще бъде до парадния вход. От там нататък стъпалата са много.
Спирдон Спирдонов, Otbrana.com
