Ако всичко в ДКК при управлението на Борисов е било изрядно, защо е тази паника? Поведението на ГЕРБ говори, че Петков е сложил пръст в раната, че е извадил на показ проказата на корупцията. Но истината не е черно-бяла.
Това пише политологът Петър Чолаков в DW.
В ръководството на Държавната консолидационна компания (ДКК) тече класическа битка за надмощие между кадрите на Кирил Петков и тези на ГЕРБ. Реакцията от страна на ДКК успя да парира и изпълнителния директор Ваня Караганева, която бе освободена от Съвета на директорите.
Караганева е последното назначение на бившия служебен икономически министър, което още не бе „отстреляно” от остатъчните съпротивителни звена на бившите управляващи. Многозначителен е фактът, че зад решението за отстраняването ѝ стоят хора, които бяха назначени буквално през последните дни от управлението на третия кабинет на Бойко Борисов.
Фрапантни нарушения
Промените в ДКК, заедно с тези в ББР, са рекламните банери на направеното от Петков в изпълнителната власт. Служебният кабинет констатира фрапантни нарушения (например аферите с ремонта на язовирите) в консолидационната компания, която оперира с огромни средства.
В ДКК контрират и мотивират решението на Съвета на директорите по казуса „Караганева”, обвинявайки я в „противозаконни и безотговорни действия, които нанасят тежки финансови щети”. Начинът, по който в ДКК реагират на промените, инициирани от „революционера” Петков, може да бъде интерпретиран и в напълно различна светлина. А именно като опит да се предотвратят опитите на служебния кабинет да хвърли светлина върху някои неправомерни действия и злоупотреби на бившите управляващи от ГЕРБ .
Показателно е, че партията на Борисов побърза да се притече на помощ на дейците в ДКК и пламенно ги защити. Едва ли ГЕРБ биха били заинтересовани от проветряването на гардеробите в ДКК, ако в тях се крият скелетите на корупционни сделки. Ако пък всичко в ДКК при управлението на Борисов е било изрядно, защо тогава е тази паническа реакция, защо е този решителен отпор?
Поведението на ГЕРБ по-скоро говори, че Петков е сложил пръст в раната, че е извадил на показ проказата на корупцията. Накратко: изглежда е бил на прав път.
„Истината е като лъв - тя не се нуждае от защита; пусни я на свобода и тя ще се защити сама”, пише Августин Блажени. Дали обаче тази максима е валидна в България с нейната завладяна съдебна система и несменяем главен прокурор?
Опитът на досегашните управляващи да легитимират реакцията в ДКК срещу промените на Петков издава слабост и може да се обърне срещу Борисов. Неговата „адвокатската пледоария” в защита на назначенията му в ДКК ще изглежда в очите на обществото по-скоро като опит за замитане на следите. Според министърката на икономиката Везиева, акцията в ДКК срещу Караганева е опит за компромат, като заседанието на Съвета дори не е било свикано по надлежния ред.
Прибързаност и небрежност?
Ала истината, както обикновено, не е черно-бяла, а има по-сложна, нюансирана структура. Неотдавна Кирил Петков призна, че промените, направени от него в борда на ДКК, не са били „съвсем по-норматив”. Той трябва да обясни какво точно означава това - и то час по-скоро. Явно става дума за тази прословута прибързаност и небрежност към правилата, заради които Петков вече си изпати. Решението на КС по случая с неговото гражданство даде на противниците му празен чек. Сега те могат да тръбят навсякъде: „Реформи на Петков?! Та той никога не е бил министър!”.
Промените, направени от Петков в ДКК и другаде, както изглежда, са били в името на обществения интерес, но могат да бъдат дискредитирани, ако се окаже, че не са съобразени с процедурата. Така както един недобре подбран, непригоден хирургически инструмент може да провали операцията и на най-обещаващия млад лекар.
