Из делниците на един луд - 03 април - 07 април
Тони Филипов, д-р
Понеделник, 3 май
В столичния кв. “Младост” имало отчетно-изборното събрание на районния ГЕРБ. Свалили политическо доверие от кмета Петър Дюлгеров. Рекли му: „Голям мошеник излезе, бе!” И други комплиментарности. Ген. Люцканов рекъл: “Това лице още не е върнало парите, които ние, членовете на ГЕРБ в “Младост”, събрахме помежду си, за да си купи два костюма по време на предизборната кампания.”
Разбирате ли?! Той нямал костюм, за да излезе пред избирателите си, скъсан бил като карпатски вълк!
Чел съм, че един истински мъж се познава по това, че има поне три официални костюма. (Не три всичко, три официални само!) Съобщавам ви го с ясното съзнание, че с това поставям под съмнение собствената си истинност. Но пък от друга страна така погледнато в България няма истински мъже, освен може би Евгени Минчев и Данчо Ментата.
Мошеник е! Запомнете от мен: човек по риза не може да е честен! А, ако не е, ще стане! Бедният не остава за дълго честен!
И освен това какво мислите, че можем да очакваме от човек, които не е успял да спастри поне за един костюм? Че явно дори и на сватба не са го канили. Щото човек си купува поне един костюм, та да не излага родата…
Пък Бойко рекъл: "Държавите, в които се живее нашироко, щрака се с пръсти, вечер в 10 часа се излиза на нощен живот и се почива дълго, са проблемни." В тези думи, без дори да се замислям, разпознах византийците. Те го живеят живота тъй, с щракане на пръсти. Една позната работеше в общината в Янина, та ми разказа. Не ходят на работа преди 9.30. До 10.30 пият фрапе, после поработват до 11.30. От 11.30 до 12.30 келнерите от барчето тръгват с таблички с узо и мезедакя: долмадакя (лозови сърмички), дзадзики (снежанка), хирино (свински хапки), луканико (суджучета) и т.н. И така до къде 12.30. Поработват още 2 часа и в 14.30 си отиват в къщи да обядват. Следва сиеста, на която испанците могат само да завиждат. Към 18.30, като отмине жегата, отиват да пият кафе по града. Къде 20 часа са на таверна да вечерят. В 10.30 отиват на бозук цидико. Там пият и танцуват до къде 4.30 сутринта. Тогава отиват на паца (шкембе). И за цялото това усилие получават редовно 13-та и 14-та заплата. Именно този разказ ме накара навремето да стана убеден привърженик на присъединяването ни към ЕС. Е, не излезе така, както го мислех…
Въпреки този труден кризисинен момент премиерът подписал за още 40 млн. за Спортната зала в София: "Тук децата ще спортуват, ще тренират, ще се създават характери".
А дано, а дано… Дето викаше Далчев, България е богата на таланти, но бедна на характери. Та дано се създадат и малко характери. Но като знам какви характери се изковаха в спортните зали… Тези трибуквените характери до един са създадени там… Но мисля, че тоя път няма да стане така. Защото паралелно със Спортната зала правителството започна и Българския Лузър.
Вторник, 4 май
Сидеров рече оня ден по телевизора, че Алексей Петров доставял проститутки на дипломати от израелското посолство. От посолството подскочиха: „Жалко е, че прогресивна и цивилизована страна като България има за лидер на партия и член на парламента фигура като Волен Сидеров. Посолството на Държавата Израел се надява и иска да вярва, че българският народ е способен на правилна преценка и умее да прави добре разлика между фобии и реалности".
Жалко е, да, но още по-жалко е, че е основен стълб на правителството на ГЕРБ. А най-страшното е, че сега със сигурност ще се сритат ДАНС и Мосад. От сигурен източник знам, че Мосад са издирили и прочели листчето, което Бойко постави на Стената на плача… И сега само да съобщят съдържанието на туй листче…
Колкото до българския народ, не знам доколко може да му се разчита. Щото тоя народ е възпитан от класиците си по един начин, дето… Каравелов например, по отношение на евреите, направо е задминал Сидеров. Ето какво обяснява Беновица за чифутите (Каравелов не ги нарича по друг начин, освен с обидното чифути): „Чифутите купуват български деца, хранят ги със захар, с масло и с мляко; а когато тия се угоят, то ги турят в една бъчва, в която са набити игли и ножове, после търкалят бъчвата от някой връх и момченцето се посветява. Тялото му тия хвъргат на кучетата, а кръвта му събират в Соломоновата чаша и комкват се. У чифутите светото причастение е кръв, у турците маслина, а у ерменците - лайно. Мене всичкото това разказа Тончо Славея.”
И дядо Славейков им вика чифути и... Но да спра, че така може да изкарам Сидеров възрожденец…
Наша милост се отнася уважително към евреите. Като млад учен веднъж присъствахме на разговор на двама университетски професори – П. М. и Й. В. Не помня за какво си говореха, но Й. В. през цялото време псуваше евреите. П. М. му вика: „Спри да псуваш богоизбрания народ!” Й. В. вика: „Защо, бе, защо да спра?!” „Щото, рече му П.М., ще престане да ти върви.”
И ние от тогава много внимаваме да не престане да ни върви. Но да ви кажа честно, само с внимание не става…
Освен това, ние сме се родили с убеждението, което после е укрепнало чрез възпитание и образование, че всички професии са достойни за нашето уважение. И уважаваме всички. Но най-много евреите, щото това е най-древната. Обратно на Сидеров, смятаме, и сме го заявявали неведнъж, че ни са малко евреите и затова не ни вървят работите. С 3500 евреи какво по-напред – адвокати ли, финансисти ли, министри ли, какво? Ако евреите бяха колкото ромите, а пък ромите колкото евреите…
В изчерпателно интервю в два броя на „24 часа” премиерът се оплаква: „Като цяло съдебната система никога не ме е обичала”. А Зюмбюлев ласкателно го контрира: „За какво да ви обичат?! Заради онази реплика - ние ги хващаме, те ги пускат?” Но Бойко обяснява, че това се било променило, вече не ги пускали: „Защото се научихме как да събираме доказателства и вече знаем какво би питал съдията. И преди да се съберат тези доказателства, просто не се прави операция.”
Понаучили се! Позакъсняло е това признание, не ли? Защото всеки от малко-малко юридически грамотен гражданин подозираше защо понякога (не винаги, разбира се) съдът пуска явни бандити. Но господин главният секретар хвъркаше като инспектор Дюдю от медия в медия и се радваше: „Защото виждам, че вече крушата се друса. Съдът и следствието не излизат от устата на журналистите, което ме радва и аз непрекъснато им подавам теми, за да има приказка.("Банкер", 23.02.2002)
И от тогава що приказка се изприказва…
За това не мога да се съглася с виждането на отец Никанор от манастира "Св. св. Козма и Дамян". Нали Бойко ходи да нагледа как върви ремонта на светата обител и там се видя с отеца и си поговори с него „на уше”. Та отец Никанор останал много доволен и разправя: „Най-благодетелно и подходящо за спасението на човешката душа е самодържавието. Това е българският цар, автократор и самодържец. При Бойко Борисов, има такъв елемент на цар. На мен това ми харесва. Има автократорство. Не позволява да се карат, да се бият, през него ще мине всичко, той ще отсъди. Това е неговият голям плюс.”
И наша милост надмогна некои наслоения от научния комунизъм и е склонен да приеме, че автократорството, монархията има и добри страни. Според закона на Паркинсън наследственият принцип с нищо не е по-лош от изборния. При първия идиотизмът на наследника е генетическа случайност, докато при втория – историческа необходимост.
Но не и у нас. Каква беше тая наша орисия бе, братя?! Та и двата принципа да действат в полза на идиотизма?!
Монархията наистина понякога може да допринесе за благото на народа, ако е просветена. Но в случая няма да е просветена, това ме безпокои. Много непросветена.
Разбира се царят може да не е много просветен, може дори да не е и много умен и пак да управлява добре. Стига да не е толкова глупав, че да се обгражда със себеподобни. Ако се обгради с умни хора и не им се бърка, работата може да стане…
Сега седя и ги анализирам един по един. До момента съм отхвърлил Тетка Цачева, Лъчо Мозъка, Фидоска… Фидоска, като прочетох какво разправяше проф. Герджиков оня ден, че ги надробила в законодателството, два пъти я отхвърлих…
Ей, сигурно ви стана скомина за листчето на Бойко. Добре, ще ви кажа. На листчето не пишело нищо. Бойко писал, задрасквал, писал, задрасквал… Така и не постигнал единодушие какво да иска от Началника. И накрая си рекъл, че ако Господ не знае, той ли ще знае и пуснал празен лист… Те всъщност от Мосад така разбрали, че е от Бойко. Щото на всички други имало някакви молби, само едно било празно…
Сряда, 5 май
Във връзка с 24 май, Бойко ще има аудиенция при папа Бенедикт ХVI. И ми се ще да използвам случая, та да изчистя едно недоразумение, което може да ни обърка дипломатическите отношения с Ватикана. През 2005 г. Бойко беше в предаването на Коритаров. И Жоро го пита между другото: „Коя е книгата, която последно успяхте да разлистите?” (Не да прочетете, а да разлистите! Мръсник!) "Пиратът папа", вика Бойко. „За папа Йоан-Павел Втори ли?”, попита мазно Коритаров. На този провокативен въпрос Бойко не отговори, с което остави впечатлението, че май наистина само е разлистил книгата без да я чете. Ако я беше чел, щеше да разбере подлата провокация на Коритаров и да каже, че е не е за Йоан-Павел Втори, а за Йоан XXIII (Балтазар Коса). Не вярвам премиерът да обърка треперещият като шумка от Паркинсон Йоан Павел II със страшилището на Средиземноморието, но за всеки случай да предупредя. Да не рече да спомене нещо как, като главен секретар, е подсигурявал посещението на „Пиратът папа” през 2002 г. у нас… Щото ние тука можем всекакви глупости да си говорим, но навънка трябва да се внимава. Навънка трябва седем пъти да се мери, веднъж да се реже. Ей, сега се сещам. Знаете ли, че този израз води началото си от евреите? Щото при обрязването е много важно да се премери точно.
Между другото тоя пизански пират е обявен за антипапа и Ватикана дълго се опитваше да го крие. Щото бил голям мръсник, изнасилил бил, викат, 300 монахини, поддържал нам колко си любовници, посягал и на мъжко. А и малко борджия си падал, в смисъл, че често „подслаждал” кафето на враговете си, в следствие на което те падали сред босилека… Безспорно това са работи, дето едва ли заслужават похвала. Но в светлината на нестихващите педофилски скандали из целия католически свят, Балтазар не изглежда чак антипапа…
Четвъртък, 6 май
Един народ като си надвие на масрафа и почва да се занимава с глупости. Компания за градски транспорт в Копенхаген решила да помага на самотните да намерят приятелство и любов в автобуса. За целта монтирали седалки с червена тапицерия, запазени само за хора, които си търсят сродна душа.
Лиготии! Седалки, щото прави не може, нали?! В софийския транспорт например хората са поставени в такива условия, че не просто се запознават, ами се и опознават до такава степен, че всеки истински джентълмен е длъжен да заведе госпожата, която е била пред него в рейса, в гражданското. Щото бракът тъй или иначе е консумиран. Или да й предложи поне съжителство, ако, разбира се, има „материална база за двама”.
Пък ако се случи шоферът да е некой нервак, да уплътнява товара посредством рязка употреба на газ и спирачки… И тогава нема не искам, нема недей… Те всъщност всички са нерваци. Аз ги разбирам, че се изнервят. И как няма! Някоя пенсия като се затутка да слиза, та половин час. Па с единия крак напред опита, па с другия, па дръж ми чантата, дръж ми бастуна… Или пък някоя млада майка, не стига, че се качила, ами бута и количката да вкара… А рейсът се не разтяга…
Уестминстерската херцогиня викаше, че всеки пътник в автобуса над 30 г. е неудачник. Мисля, че е точно така. И се качва в рейса, да си го изкара на шофера. Ще се изнервиш не, ами…
Пък парижани, които живеели в тамошните „Люлин” и „Младост” създали фонд „Гратисчия”. Всеки пътник, който пътува с повишено внимание, внася определена такса в касата и като го хванат и глобят, касата му реимбурсира.
Глупости! Ще се оставиш да те хванат! Имах такъв случай в рейса. На една пенсия до мен й звънна джесемето. И тя нали не види, накара ме да й прочета. На екрана имаше само една дума: “Контрола”. И изведнъж пенсията, която при качването си така пъшкаше и охкаше, че целия рейс се надигна да й отстъпи място, се стрелна към вратата с младежки ентусиазъм. Заедно с още една пенсия от другия край на рейса.
Ей, това прогресът е страшно нещо! Еле пък в средите на беден прост народ.
Пенсиите, искате ли да ви кажа как да се ебавате с контрольорите абсолютно легитимно? Носете си глобата на монети от 2 ст. И преди да му ги дадете, първо вие ги пребройте. После накарайте и него да ги преброи. Може да сложите и една монета от 5 ст. и да си искате рестото от 3 ст. Чел съм, че имало 293 начина да се развали един долар на стотинки. Същото е и с лева. Можете да си измисляте всякакви комбинации според маршрута.
Днеска е Гергьовден. Много хубав празник, не ли? В селото на доктора Гергьовден е съборен ден. Във всяка къща се пече агне. Е, вече не във всяка, де... И циганите колят агне, но те го правят по цигански. Казвал ли съм ви как се прави по цигански? Най-сложното в тази рецепта е да се открадне агнето. После се прави както по български. Като казах, че в родното село на доктора задължително се коли агне, та се сетих за един зевзек, който всяка година един месец преди Гергьовден почваше да вика на тъща си «агънце».... Но само на шега, никога не отиде по-далеч. За разлика от един друг, който три пъти я стреля със съчми за глиган.
Отец Браун на Честъртън казваше: „Думата „добър" има много значения. Например, ако човек застреля тъща си от разстояние петстотин метра, аз бих го нарекъл „добър стрелец", но не и „добър човек". Аз обаче не бих бързал само от една такава постъпка да определям човека като лош. Щото какви тъщи има… За минута не млъкват. На един приятел тъща му например лани отиде на море и като се върна езикът и беше изгорял от слънцето.
Пък един друг приятел имах, на който му измряха канарчетата. И ходеше по селото и разправяше, че тъща му ги изморила, щото като говорела изпускала газ гризу. После се оказа, че изобщо не е така. Измрели му от тефлоновия тиган, дето им подарила тъщата за годишнината от сватбата…
Петък, 7 май
„24 часа” съобщава: „Военният министър на Швейцария ходи на работа с колело”. Подсказват на нашите, че нема да им падне варакът, ако слязат от мерджаните. За сега обаче само Дянков е изразил твърдо намерение да яхне велосипед. Щото „метрото като слънце” не стигало до Бояна. Монката вика, че от Бояна щял да слиза направо по инерция. Много обича той да я кара по инерция… И Цецко щял да тръгва с колело, но чакал да му монтират синя лампа. Пък здравният министър Борисова вика, че и за в бъдеще щяла да си идва с метлата…
Цецко изпревари по рейтинг Бойко. Груба грешка! Първият от „48-те закона на властта”, описани от Робърт Грийн, звучи така: „Никога не засенчвайте вишестоящите!” Не е имало и никога няма да има началник, който да го понесе. И Бойко също, нищо, че твърди друго. „Цветанов е най-сигурният ми човек, радвам му се като на син… като на мое дете...”
Обърнете внимание - „като на син”. Разликата в годините между тях (6 непълни) по би подхождала да каже „като на приятел”, „като на брат”, но това няма да отрази патримониалното и креативно (Цецо съм го взел като човек дето носеше папките…) самочувствие на премиера. Още на кметските избори през 2005 г. Бойко почна да говори като баща на нацията: „Няма да забравя жеста на доверие на моя народ” и три пъти за едно интервю повтори „моя народ”. Но явно некой му обясни, че прави лошо впечатление, та вече не го казва. Само си го мисли…
Не знам. Казват, че подражанието е най-искреният вид ласкателство. Въпросът е, че Цецко го докарва направо на клонинг. И като се има предвид на какво подражава… С две думи това е един от онези случаи, за които е казано: Бийте децата си като видите, че почват да приличат на вас.
Пък от президентството викат, че Бойко кандидатирал Цецко за президент, щото го било страх, че ако той се яви, ще му развяват общата фирма с Трактора.
Ей, ама тоя Гоце е много неблагодарен! Помня как дори ведомственият социолог на БСП Юри Асланов беше принуден да каже тогава: “Ако Борисов не се кандидатира за президент, Първанов може да отиде на море.” Щото иначе Параванов отиваше на кино. От 5 до 4, както обичат да казват рустикалните интелектуалци.
Ало, пенсиите, чета в „Стандарт” за билки, които помагат във всяка житейска ситуация. Например, ако водите дело, сдъвчете шумка от син джинджифил и то ще бъде решено във ваша полза. Но не гълтайте, само го сдъвчете. Предупреждавам, щото вие всичко гълтате. По-ценен обаче е друг съвет – как да привлечете парите. Увийте парче кестен в нова банкнота от 100 лева и го скътайте в портмонето си. Така стотях лева могат да се запазят с години. Ако пък искате да ги умножите, вместо кестен, увийте в корен от мирта. От къде да вземете корен от мирта ли? От където ще вземете и 100-левовата банкнота, бе! Как може да сте толкова прости! Може ли за 20 г. демокрация още да не сте научили къде Аврам копае корени?!
To be continued next Monday
