“Достигнал края на живота, нима е нужно да размисляш - през която и врата на Камъка да влезеш, ще намериш в него седнало в гостоприемна поза Времето” - Борис Христов.
Екзистенциални въпроси дебнат от стените на Софийската градска галерия тези дни. Причината - изложба на художника Милко Божков, който заедно с поета Борис Христов поставя на масата темата за камъка, времето, Бог и човека и общото между тях. 55 живописни платна, 42 акварела и 40 рисунки с туш се събират заедно в изложбата "Салонът на природата“, вдъхновена от стихосбирката на Борис Христов "Камъкът". Творческият тандем се оказва доста добър, а резултатът е богатство на форми, идеи и послания.
“Летим над книгите като над рифове опасни, затворили още от страх - да не попаднем на Смисъла, спотайващ се като чудовище в дълбокото”.
Самият Борис Христов като творец от години се вслушва в онова, което имат да кажат камъните и природата. Смисълът на живота, мълчанието, съзерцанието и понякога човешката самозабрава са често срещани мотиви в изложбата. Присъства и мотивът за вечността. Вплетен е сюжетът със Сизиф.
"Сизиф помогнал някога на Камъка да изкачи върха, а той за благодарност го изпратил до подножието на планината. И този пример за любезно общуване продължава и до днес…"
"Тъмни и дълбоки са леговищата на добрата памет… Помни тази вкаменелост, че преди смъртта била е кост, а костта не бърза да забрави, че в живота е била
човек"
Съвместната изложба може да видите до 6 февруари в Софийската градска галерия.
