От години въпросът за минималната работна заплата (МРЗ) е изключително гореща тема сред икономистите, с много остро разделение по нея. Предложеното от служебния кабинет увеличение на минималната работна заплата е стъпка в правилната посока, която се базира и на доминиращото в момента разбиране в академичните среди, както и на политическите реалности в други страни.
След последната икономическа криза в икономическите дискусии по някои водещи теми настъпи сериозна промяна. Така се промени и разбирането за ефектите от МРЗ и нейното увеличение. Макар най-простите теоретични модели често да наблягат на евентуалните негативни ефекти от съществуването или увеличаването на МРЗ върху заетостта, то по-задълбоченият поглед на база на емпиричните данни и реалните процеси по-скоро показва, че увеличаването на МРЗ, когато това не е в прекалено бързи стъпки, носи положителни ефекти - повишаване на доходите и допълнителни индиректни ефекти върху потреблението и икономическия растеж, без това да води до значителна загуба на работни места.
Затова значително допринесоха водещи изследвания и редица бележити икономисти, на първо място работата на Дейвид Кард (MIT, спечели Нобеловата награда по икономика през 2021) и Алън Крюгер (тогава в Princeton). В няколко от най-публикуваните и цитирани икономически изследвания въобще, двамата професори показват чрез квази естествен експеримент, че увеличаването на минималната работна заплата в сектора на бързото хранене в Ню Джърси в сравнение със съседния на него, Пенсилвания, където МРЗ се запазва, не води до съкращаване на служители, както би твърдял опростеният теоритичен модел. Години темата беше в центъра на яростни дискусии и нямаше консенсус между двете страни, но в последните 10 години определено по-голямата част от изследванията води до извода, че негативните ефекти върху заетостта са минимални или такива няма, докато увеличаването на МРЗ води до повишаване на доходите като цяло и ускорен растеж.
В този смисъл минималната работна заплата и нейното постепенно увеличаване е важен инструмент на правителствата да стимулират ръста на заплатите в страната. Такива стъпки за подкрепа от страна на държавата за по-активна доходна политика през годините често са липсвали в България и това е допринесло за много слабата конвергенция на стандарта на живот към западноевропейския.
Политическият опит от последните години е в същата посока. Германия дълго време беше една от страните в ЕС, в която нямаше минимална работна заплата. След дългогодишни опити по желание на социалдемократите, последната коалиция въведе МРЗ през 2015. Редица изследвания, включително отличените с икономически награди публикации на Attila Lindner, Christian Dustmann, Uta Schönberg и съавтори от University College London, показаха как въвеждането на МРЗ в Германия не е довело до загуба на работни места, като в същото време е повишило производителността и заплатите. Неслучайно следващо увеличение на минималната работна заплата на 12 евро на час залегна и в новото коалиционно споразумение в Германия. В този смисъл, и с оглед на опита на редица други европейски държави, МРЗ е полезен и смислен инструмент за повишаване на доходите, без разрушаване на работни места.
Разбира се, на фона на повишената инфлация и доста експанзивната парична политика, трябва да имаме предвид и рисковете – евентуално повишаване на МРЗ в прекалено голям размер, като директен отклик на текущите инфлационни тенденции, би донесло рискове за възникване на така наречена инфлационна спирала – фирмите да повишат още повече цените си заради повишеното заплащане към служителите.
Затова и нарастването на МРЗ да бъде с балансирани темпове, така че да отговаря на очаквания растеж на производителността и на дългосрочната цел за покачване на доходите, а да не бъде директна компенсация за инфлацията, за която трябва да има други, целеви мерки.
Смятам, че с вчерашното предложение сме опитали да намерим такъв баланс. Но най-вече, както често съм казвал, e важно да се обясни открито и коректно темата, за да намерим най-правилното решение, което ще помогне на България дългосрочно, ще помогне по-бързо да достигнем до този достоен живот в страната ни, който всички искаме.
Атанас Пеканов, Facebook
