Вчера видях Любо Дилов в компания на полицаи и театрали, кахърен за свободата на словото, да се обръща към медиите като журналист. Тъй като сме работили заедно в славния Новинар през 2007-2011, ще се обърна към него, също като журналистист.
Не, Любо, това не е краят на свободата на словото, това е краят на част от слугинажа, на част от байганьовщината и келепирщината под полата на свободата на словото. Не е и краят и на демокрацията, защото при нея всеки има избор дали да следва парата или да следва журналистиката. Всъщност какво ти обяснявам, ти си достатъчно умен и сам това го знаеш. Както знаеш и краят на твоята роля в това представление.
Verba volant, scripta manent
Карикатуристът Чавдар Николов, Фейсбук
