В 46-ото Народно събрание ГЕРБ внесе т.нар. „законопроект Блъсков“ за отдаване на имоти-частна държавна собственост без търг, а сега, както разбирам, се търсят и други форми на намеса в полза на Блъсков. Новите управляващи се очаква да обърнат внимание не на конкретни наемни отношения, а на необходимостта да се изостави практиката на ГЕРБ за бартер с медиите: привилегии и публичен ресурс да се предоставят в замяна на проправителствено отразяване.
Това каза пред DW проф. Нели Огнянова за случая с вестник „Труд“
Преди дни сградата на медията беше запечатана заради неплатени наеми, а работещите там заговориха за „политически репресии“.
„Случаят „Труд“ ни казва, че част от производителите на новини са в привилегирован режим и по отношение на тях определени системи за контрол не работят. Впрочем през последните месеци станахме свидетели на удивлението на служебния министър на финансите от факта, че много от системите за контрол в държавата не работят. Може да се разсъждава защо се получава така в медийния сектор, но бих посочила една от причините. Много опити за налагане на обичайни в демократичния свят стандарти се неутрализират от тези, по отношение на които се очаква стандартите да действат. Гаранциите за правото на информация и медийния плурализъм отпадат или не се въвеждат, за да не засегнат икономическите интереси на близки до властта субекти в медийния сектор. Това положение трябва да се промени“, категорична е тя.
Що се отнася до поисканото от ГЕРБ извънредно заседание на парламента заради казуса, експертът по медийно право коментира: „Отношението на ГЕРБ към медиите не е особено последователно. Когато ГЕРБ беше на власт, лидерът на партията Борисов беше категоричен, че „върху свободата на словото не посяга властта, а посягат собствениците“. Да отидат на свободния пазар, да теглят кредити, ако направят добър вестник, „след пет месеца вестникът ще е най-четеният и ще си изкарат парите“, съветваше Борисов“.
„По-късно стана ясно, че не е съвсем така и че е имало кръг от приближени на ГЕРБ медии, между които и „Труд“, получили милиони необезпечени кредити от банката на властта КТБ чрез търговски дружества - големи кредитополучатели като „Сайга Консулт“. Прекратяването на привилегированото отношение се отрази неблагоприятно върху покровителстваните медии: „Преса“ и „Тема“ вече ги няма, „Стандарт“ не е ежедневник, „Труд“ е неизправен длъжник“, посочи проф. Огнянова.
По думите й откакто ГЕРБ е опозиция, тезата на Борисов за свободния пазар е изоставена.
„Сега отново има очаквания за налагане на европейските демократични медийни стандарти. В обсъжданите публично сектори през миналата седмица не се чу много за медийна свобода и медиен плурализъм, но да се надяваме, че това са ценности по подразбиране. Важно и за нас е, че се подготвят законодателни актове в ЕС в подкрепа на свободата на медиите. Проект на Законодателен акт за свободата на медиите се очаква в средата на 2022 година“, добави проф. Огнянова.
