Навсякъде по света управляващата класа и богатите треперят за здравето си и дават мило и драго за него. Правят си луксозни болници и ги пазят като зеницата на окото си. Правителствена болница в София (болница „Лозенец“) винаги е била такава.
Като я погледнеш само отвън, и ти става ясно, че това не е просто болница, а болница резиденция. Дворец в гората.
Спомням си какво успокоение настъпи между писатели – мои приятели, когато преди години се уреди един от живите тогава класици на литературата ни да постъпи в Правителствена болница. Наградата за големия талант и големите му книги беше да го лекуват в Правителствена болница.
Персоналът на болницата, вероятно много добър и с висока квалификация, също се е чувствал привилегирован винаги. Да лекуваш партийни величия, министри, милионери и техни роднини и познати, е голяма работа – самият ти придобиваш частица от властта им, научаваш им тайните, ставаш им близък, душеприказчик им ставаш.
За тях е непоносимо болницата им да не е на Острова на блажените, където според митологията хората са бездмъртни.
Същото е или почти същото и с Лицея в Горна баня. Създаден от Людмила Живкова като уж училище за надарени деца, той винаги е бил пристан за наследниците на елита, които още от малки трябва да се познават, да стават приятели и да учат заедно. Нима мислите, че точно италианският език – прекрасен език на прекрасна култура, е толкова примамлив и необходим за отрочетата на богопомазаните и властимащите?
Създадени по времето на социализма, Правителствена болница и Италианският лицей бяха наследени от новите безсмъртни с нестихваща радост. И вероятно с признателност.
А напомнянето, че болница „Лозенец“ е университетска и на СУ, се изтъква едва сега – и то главно по актуални политически причини.
Където има привилегии, винаги ще има напрежение и ще тече ток.
Николай Милчев
