За щастие всичко започна с малко късмет. Кацнах в София, столицата на България, в късния ноемврийски неделен следобед. Времето беше меко и слънчево. След като се настаних в хотела си, отидох на разходка в центъра на града с моя снимачен комплект.
Ето така започва посещението на журналист от Euronews в България. Той идва у нас, за да разбере защо сме на опашката по ваксинация. Разказът му намира място в материал, озаглавен: „Битката на България с ваксините: недоверието, движещо скока на COVID“.
„Аз не съм убиец на дядо и баба“
На едва петстотин метра от хотела се натъкнах на около двеста души, които шумно скандират и викат. Сред тях имаше деца и възрастни хора; цели семейства, които блъскат по барабани и развяват големи български знамена. Приближих се и ги попитах за какво протестират, разказва журналистът.
Не искам да бъда част от този експеримент
„Ваксините са много коварен начин за влияние върху живота на хората“, му казва една жена. „Не искам да бъда част от този експеримент“, казва друг човек.
Така че започва да снима. Дошъл е в България, за да разбере защо страната е с най-ниската ваксинация в Европейския съюз: едва около 25% от българите са напълно ваксинирани.
Изведнъж се озовава в самото сърце на спонтанен митинг срещу ваксината, кампанията за ваксинация и здравния пропуск. А наоколо му – плакати с надписи: „Аз не съм убиец на дядо и баба“ или „Не сме съгласни с медицински изследвания на нашите деца“.
Следи протестиращите в продължение на три часа. Техните твърдения му звучат като сложна и объркваща смесица от дезинформация, фалшиви новини, конспиративни теории, социално недоволство и политическо неподчинение.
„Ако не си ваксиниран, хората започват да те мразят.“
Вечерта беше паднала, когато се срещна с организаторите. Сред тях е и Христо. Инженер по ядрена физика, говори свободно английски и френски. Казва на чуждестранния журналист, че е начетен по отношение на научната литература за пандемията.
Репортерът го пита: „Значи за вас ваксинацията не е решение?“
Отговаряйки му, той казва: „Не разбирам статистиката в светлината на ваксинацията. Не виждам ефикасността.“
Друг антиваксър, Калин Иванов, му казва, че протестират не само срещу ваксините, но и „против сегрегацията“ и „против дискриминацията“. В допълнение той обяснява: „Ние живеем не в Нацистка Германия. Ние не живеем в Съветския съюз. Ние живеем в либерална демокрация. И една от основните точки за разговор на либерализма е, че правата на индивида стоят над колективните употреби.“
Внезапна силна снежна буря през нощта би променила драматично пейзажа на града, но не и естеството на въпросите на журналиста от Euronews. Защо толкова много българи се доверяват на подобни послания? Особено като се има предвид, че страната има най-лошото съотношение случаи на COVID-19/смъртност в ЕС – това е според университета Джон Хопкинс. Какви са последствията? И има ли решения? Или вече е твърде късно?
В търсене на отговорите
На следващата сутрин репортерът се среща с човека, който се опитваше да ваксинира колкото се може повече българи. Действащият заместник-министър на здравеопазването Александър Златанов обвини ниската ваксинация в логистични въпроси и политическа нестабилност - в страната се проведоха три парламентарни избори за осем месеца.
Той му показва някои скорошни официални онлайн кампании, публикувани за популяризиране на ваксинацията. Нещата сега се подобряват, твърди той: „Процентът на ваксинация вече е три пъти по-висок от август. Очакваме този процент да се увеличи четири или пет пъти от сега до края на декември.“
И все пак е трудно да се види как такива оптимистични цифри наистина се превръщат в реалност. Веднага след интервюто си с служебния заместник-министър на здравеопазването журналистът посещава един от най-натоварените ваксинационни центрове в столицата. Центърът има капацитет да ваксинира до две хиляди души на ден. Скорошната средна стойност обаче е между шест и седемстотин души.
Това е единствената защита, която имаме.
Позволяват му да снима в центъра само за час. Повечето от хората, които среща, са дошли за трета доза ваксина.
„Трябва да се грижа за себе си. Това е в мой собствен интерес. Това е третата ми доза. Не се страхувам от ваксината“, му казва жена в края на шейсетте.
„Ваксинирането не е задължително, но е необходимо. Това е единствената защита, която имаме. Имам нужда от нея. Както и другите. Това мисля и аз“, смята мъж на приблизително същата възраст.
Координаторът на ваксинационния център Димо Димов казва, че появата на нови варианти показва спешната нужда от действия: „Като лекари, от началото на пандемията бяхме убедени, че блокирането и социалното дистанциране са само временни решения, докато не разполагаме с ваксина. И сега, когато ваксината е тук, ние повтаряме: ваксините са единственото истинско решение, което трябва да преодолеем тази пандемия. Ваксинацията трябва да бъде приоритет“, твърди той.
Българският д-р Не
И все пак, дори някои медицински специалисти активно допринасят за колебанията на страната по отношение на ваксините. В близката инфекциозна болница чуждестранният журналист се запознава с началника на педиатричното отделение. Той казва на пациентите и семействата, че безопасността и ефикасността на съществуващите ваксини срещу COVID-19 все още не са достатъчно доказани.
„Когато си имунизиран, пак можеш да се заразиш и да заразиш други хора. Така че като се имунизираш, не защитаваш другите хора. Просто се предпазваш. И това трябва да е твое собствено решение“, му казва д-р Мангъров.
„Ваксинирахте ли се?“, пита го репортерът.
„Не, не съм“, отвръща той.
„Защо?“
„Работя всеки ден в клиниката на COVID. Всеки ден имам контакт с между шестдесет и сто пациенти с COVID. Бях болен от коронавирус вече. Не използвам маски. Не използвам ръкавици. Работя с инфекциозни болести в продължение на 39 години. Знам доста за инфекциозните болести и знам как да се предпазя“, твърди лекарят.
Недоверие в авторитетите
Преди да дойде в България репортерът от Euronews бил чел, че българите са сред европейците с най-голямо недоверие към демокрацията, правителството и медиите... както и собствената си здравна система. Почти 50 години комунистическа диктатура вероятно са помогнали да се подхрани това трайно подозрение.
В този контекст може ли ситуацията да се промени в полза на ваксините? Няма да е лесно, смята социологът Анастас Стефанов. Наскоро той участва в десет проучвания, свързани със здравните политики на коронавируса, включително текущата кампания за ваксинация: „Българите решават чрез обществени личности повече, отколкото чрез институции. Те персонализират своите възгледи за политиката и гражданския живот. Българите предпочитат по-краткото, негативно послание и има огромна липса на доверие в публичните институции.“
Крайнодясна партия току-що влезе в новия парламент с отворена антиваксърска програма. Националната преса съобщи за широко разпространено фалшифициране на сертификати за ваксини. След четири дни тук, чуждестранният журналист напуска България с мисълта, че страната все още не се е примирила с кампанията си за ваксинация срещу COVID-19.
Превод и редакция: Веселка Иванова
