Докога прокуратурата ще се крие под маската и високопарни слова за независимост и вътрешното убеждение? Този въпрос зададе бившият служител на КПКНПИ и настоящ адвокат Атанас Черногорски. Ето какво още обясни той:
Г- н Черногорски, какво мислите за нападките през вчерашният ден на прокуратура към МВР по отношение на разследването за АМ „Хемус“?
Внимателно изслушах изявленията на двете страни и прочетох статиите в пресата, като мога да кажа без да оправдавам или набедявам никого, че такава е отдавна практиката и на МВР и на прокуратурата по отношение на определени задържани лица. В тази връзка ще посоча, че никой досега не си е правил труда да се поинтересува и да поиска справка от ГДИН колко пъти наблюдаващи прокурори по определени дела от специализирана прокуратура са влизали и са се виждали със съдържани лица, както по техни наблюдавани дела така и по други, по които не са наблюдаващи прокурори. Разговаряли ли са с тях, евентуално извършвали ли са всичките тези действия, за които сега говорят от прокуратурата срещу директора на ГДБОП и съставяли ли са писмени документи за това?!
Оставяни ли са следи за подобни действия от страна на прокуратурата?
Зная че, няма никаква писмена следа за това. Няма искане за виждане, няма писмени доклади за проведеният разговор и няма нищо в писмен вид какво е разговаряно и какво е обещавано. Това е ноторно известен факт сред колегите които се занимават с наказателно право и техни клиенти. Аз лично съм чул за такива действия на един зам.- ръководител на специализираната прокуратурата.
Не може прокуратурата в този случай да преекспонира действията на един служител на МВР в определен политически момент и с явно користни и политически цели да повдига въпроса за извършени определени действия от него, като такива действия самата тя е извършвала в предходни периоди и сигурно ще извършва и занапред.
И все пак вие заявявате че прокуратурата не действа и не прилага еднакво закона във всеки един случай и не е безпристрастна, така ли е?
Да считам, че е така. Считам, че от страна на прокуратурата се жонглира със закона и се ползва според конкретната ситуация, скрита под високопарните слова за „независимост” и „ вътрешно убеждение”. В едно интервю преди месеци при вас засегнах именно тази тема и за да не бъда голословен ще посоча следният пример. Налице е едно наказателно производство за подкуп от преди три години. По него бяха правени множество пресконференции, беше изнесена неправомерно следствена тайна и дори разпространени материали от досъдебното производство, които са на относително публичен достъп или около 500 листа, бяха „излети“ многословни твърдения без доказателства. Но това дело и досега не е влязло в съдебна фаза . Нима, господа прокурори, вие е трудно да внесете и докажете едно по вашите думи елементарно дело за подкуп вече три години ???
Вашето обяснение какво е – прокуратурата първо да бие тъпана, а след това да не внася делото в съда?
Налице е една друга истина по това дело преди неговата псевдо реализация с пиар ефект. Когато прокуратурата казва че говори с факти, така и аз ще говоря с факти. И нека читателят да прецени. По същото това дело за корупция преди неговата реализация има два секретни номера и две разрешения за ползване на СРС /специални разузнавателни средства/. По тези мероприятия – СРС-та са били белязани парични средства, те са дадени на служител на МВР, който е протеже на бивш министър на МВР и настоящ депутат. Два пъти прокуратурата и дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР са имали възможност да реализират този служител в момента на получаване на подкупа (да си спомним случая на Кмета на Район Младост г-жа Иванчева), но в двата случая тази реализация е била спряна и не е извършена. С възможност да спре реализация при ползване на СРС в едно досъдебно производство възможност имат двама човека – прокурорът и министърът на МВР, при договорка с първия. В момента наблюдаващият тогава прокурор е зам.-ръководител на спецпрокуратура, а въпросният министър-депутат.
Не предприехте ли някакви действия?
На 02.06.2021 г. с вх. № PRB202110260377I съм сигнализирал главния прокурор за евентуално извършено престъпление от прокурор при спецпрокуратура и служители на дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР.
Има ли резултат?
От своя страна главният прокурор е изпратил за проверка случая – забележете –именно на този прокурор, срещу когото е сигнала. И от спецпрокуратурата този сигнал е преразпределен на подчинен на зам.-ръководителя ѝ.
Т.е. излиза, че подчиненият трябва да проверява началника си за извършено престъпление. И този прокурор е един от прокурорите участвали в случая „Осемте джуджета”. Сега на въпроса ви - разбира се, получих отказ от образуване на досъдебно производство с мотива, че прокурорът е действал по вътрешно убеждение. С оглед да залови повече виновни лица, се заявява индиректно, че е спрял реализацията на подкупа, получен от служител на МВР и то получен два пъти.
А какво е станало с белязаните банкноти и с човека, който е дал парите, казвате - протеже на бивш министър на МВР?
Всички които се занимават с наказателно право знаят, че подкупът е активно престъпление и следва да бъдат установени и събрани доказателства за него в момента на извършването му. Този така наречен служител на МВР беше свидетел по делото до момента, в който не подадох сигнал за извършено престъпление срещу зам.- ръководителя на спецпрокуратурата. Веднага след това през юли 2021 г. беше повдигнато обвинение на досега защитения свидетел и протеже на бивш министър по вътрешното убеждение на наблюдаващия прокурор, допускам, за да спаси себе си от отговорност. Това става близо три години, след като няма нови доказателства и са налични СРС-та за получен подкуп, включая извършена реализация с пиар акция за корупционно поведение на служители от МВР. На такова действие народът има една поговорка „След дъжд качулка“. И бих попитал - не се разследва и освобождава ли се от наказателна отговорност лице, извършило престъпление, ако е възстановило вредите от извършеното престъпление?! Или не се налага наказание на крадеца, ако върне откраднатото?!
Какво си мислите, като гледате тази атака на прокуратурата към МВР? Някои казват, това е война?
Мога само да задавам въпроси – като например: „Кой е спрял реализацията два пъти на служител на МВР в момента на получаван от него подкуп? Този елемент и тази версия не се разследва от никого. Как се формира вътрешното убеждение на прокуратурата три години след псевдо реализацията по делото на други служители на МВР и при липса на нови доказателства по делото? И защо именно това вътрешно убеждение е формирано едва след подаване на сигнал за извършено престъпление срещу наблюдаващият прокурор? Как прокуратурата раздава от досъдебното производство около 500 страници от досъдебното производство и ги прави относително публично достояние до всеки гражданин с адвокатска карта? Кой е превишил правомощията си и евентуално е извършил престъпление по служба или е оказал давление върху длъжностни лица от дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР да спрат с реализацията на служителя на МВР, приел подкупа и протежето на бившия министър по време на неговото получаване? И кой може да потърси отговорност за всичко това и наличните данни за извършено престъпление от техен колега - прокурор?
Не на последно място, изниква въпросът - следва ли сигнал за извършено престъпление от зам.-ръководител на спецпрокуратура да се изпраща за проверка на него? Може ли той сам на себе си или негов подчинен да извърши проверка срещу началника си? Относно действията на прокуратурата от вчерашния ден и направените от тях изявления за безпристрастност и съхраняване на тяхната независимост и ненамеса в служебните им задължения, бих казал, че освен права, прокурорите имат и задължения. И едно от тях е да са непримирими към извършени престъпления, дори от техни колеги. И да ги разследват. Но за съжаление това не се случва . Затова ще завърша с един риторичен въпрос - докога прокуратурата ще се крие под маската и високопарни слова за независимост и вътрешното убеждение? И докога ще ги прилага изборно според случая, случката и целите на явно открояващи се политически интереси в независимата прокуратура.
Въпроси на Катя Илиева
