Встъпването в длъжност на новото правителство поне засега слага край на периода на висока политическа сеизмичност от последните няколко месеца. През това време изригнаха два вулкана, които промениха сериозно релефа на българската политика – първо Слави Трифонов, а след това и Кирил Петков. Първият от тях вече загасва и формира една неголяма планина, а вторият още е действащ. Горивото за тях бе недоволството от дългото управление на Бойко Борисов.
Протестно-популистката лава заля планината ГЕРБ, намали височината й с една трета и я запокити в периферията политическия пейзаж, макар че не можа да я унищожи.
Промяната от тази година е радикална, сравнима с тези от 1989, когато за пръв път бе отворен терен за политическа конкуренция, 1997, когато бе пометен Жан Виденов, и 2001, когато изригна електоралният вулкан Симеон Сакскобургготски. В началото на тази пролет все още никой не предполагаше, че на изборите през април С. Трифонов ще излезе на второ място, а на тези през юли – на първо. Както и че към края на годината той ще престане да бъде революционен фактор, ще се впише в новото управление като младши партньор и ще замете под килима най-радикалните точки от своята програма – мажоритарните избори и намаляването на броя на депутатите.
Персоната на Кирил Петков пък бе непозната за 99% от българите чак до средата на май, когато той бе назначен за министър. Седем месеца по-късно свръхамбициозният Петков вече е премиер в редовно правителство дори без да е успял да учреди собствена партия. Но явно през тази година, както и през 2001-а политическото време е толкова забързано, че управляващите партии се създават и регистрират след като вече са взели властта.
И така, към днешна дата протестно-популистките нагласи намериха свой сравнително траен пристан, затихнаха и вече не клатят политическата лодка. Силите на „стария режим“ водят ариергардни боеве, разчитайки на последната останала им крепост – прокуратурата. Неслучайно нейното превземане е първата голяма цел на новата власт. Поне до 2023 г. ГЕРБ имат възможност и за водене на партизанска война чрез своите кметове в големите градове. Като междувременно могат да се надяват в средносрочен план два хипотетични фактора да заработят в тяхна полза – четирите управляващи партии да се изпокарат и/или да започне натрупване на нови количества протестно гориво и сценарият от 2020-2021 г. да се повтори.
Пламен Димитров
