Благодаря на всички, които ме подкрепяха в последните 7 месеца, през които бях заместник министър-председател на страната ни. Едва ли мога да обясня лесно отговорността и тежестта на тази позиция. Да поемеш тази роля едва на 30 години е невероятен опит. Аз и екипът ми работихме ден след ден и дадохме всичко от себе си за каузата - една по-добра и силна България.
Благодаря и на тези, които ни критикуваха – те ни даваха нужното приземяване към реалността, мотивираха ни, караха ни да премисляме два пъти решенията си, за да сме сигурни, че те действително са в полза на общото добро за страната ни.
Най-големите благодарности искам да поднеса на екипа ми. Те действително бяха неуморни в своята подкрепа за мен - изнесоха огромната част от работата, работиха по десетките задачи, които им възлагах, дори до късно вечер, следваха ме във всички трудности и предизвикателства пред нас. Като човек, прекарал последните 10 години от живота си в чужбина, се радвам и изключително много на запознанството ми в последните месеци с редица професионалисти - в държавната администрация; неправителствения сектор; загрижени граждани; социалните партньори.
Политиката и управлението са изключително динамични, процесите се случват светкавично, на ден се събират десетки срещи и разговори, за разлика от академичния живот, на властова позиция човек трябва да взима много бързо решения. Сигурно е имало грешки по пътя ни, но във всяка ситуация съм се опитвал да взимам решения, които да са в интерес на обществото, а не на една или друга група, решения, които отговарят на моите принципи и които съм вярвал, че са в изпълнение на моя дълг.
Големият фокус на вниманието по време на двата ми мандата беше Планът за възстановяване и устойчивост. Често не се разбира, но това е всеобхватна програма за реформи и инвестиции в страната за следващите години. Противно на някои медийни публикации от последните дни, след изключително усилена работа, от която съм много доволен, Планът е на финалната права. Както всички други страни, в процеса на преговори с Европейската комисия получихме и официално становище по текущите отворени въпроси. Макар че голяма част от тях бяха ясни за нас, тъй като комуникацията ни със службите на ЕК включваха поне две до четири срещи на седмица и винаги сме били наясно какво все още се очаква. По някои от отворените въпроси страната ни ще трябва да направи отстъпления, по други обаче ще трябва да отстои правилните за икономиката и енергийната ни сигурност решения.
В последните месеци обаче се случиха и редица други неща. Подготвихме Споразумението за партньорство, финализирахме редица други процеси свързани с европейските програми, подкрепихме министерствата в техни важни инициативи, активно работих и за това България да е достойно представена на международната сцена. За мен беше ключово, че имах възможността да говоря от името на България и да представям страната ни на редица международни форуми и срещи с международните институции. Няма да крия, че смятам, че успявах да я представям като равна с всички други развити страни, такава е и обратната връзка, която получавах от различните ни партньори. В тази си роля по една или друга линия се срещнах с някои мои ментори, с които животът ме е срещал по време на академичните ми дейности в последните години по света – нещо, за което ще бъда винаги благодарен. Смятам, че е важно за България да защитава много по-подготвено и усилено отколкото досега своите позиции на eвропейската и международната сцена.
Пожелавам успех на бъдещето управление и на Kiril Petkov - новият министър-председател. Ще им трябва търпение, чака ги много работа. Реформирането на страната ни минава през дълъг и труден процес на осъзнаване и признаване на проблемите, целенасочена работа по тях. Няма да стане веднага.
Не трябва да се залъгваме. Пред страната ни има редица дълбоки проблеми. Някои от тях са резултат на предишни управленски грешки, но други се дължат на собственото ни нежелание да адресираме и да работим по проблемите на 21-ви век. Никога не съм бягал от активно участие по теми, които не са популярни. Така например съм доволен, че повдигнах дълго избягваната тема за пълното излизане от въглищата – нещо, което не беше правено в България преди. Говорих множество пъти със заинтересованите страни – особено работещите в региона и техните представители, така че да намерим добър вариант, за да бъдат те спокойни, че няма да бъдат изоставени или излъгани, както често се е случвало. Срещата ми с протестиращите работници и синдикалисти от региона на Стара Загора беше една от най-емоционалните за мен, като човек, който винаги е вярвал, че правата на работещите трябва да се отстояват, а те трябва да се обединяват, за да бъдат по-добре представени и по-силни заедно.
В управлението трябва според мен да се изповядва умерен оптимизъм. Вярата, че нещата могат да се подобрят, но и реалистичната истина, че това няма да стане изведнъж. Единствено с търпение, солидарност и общи усилия ще можем да се движим напред. Зависи именно от всички нас, заедно, въпреки различията ни, да се грижим за този напредък на страната и обществото ни.
„Малцина са тези, които ще имат величието да преобърнат самата история, но всеки от нас може да работи, за да промени малка част от събитията. Човешката история се формира от безброй разнообразни действия на смелост и вяра. Всеки път, когато човек отстоява идеал, действа, за да подобри съдбата на другите, или се противопоставя на несправедливостта, той изпраща малка вълничка надежда, а пресичайке се една друга от милиони различни центрове на енергия и смелост, тези вълнички изграждат течение, което може да помете и най-мощните стени на потисничество и съпротива.“, Робърт Ф. Кенеди
Атанас Пеканов
