Новият премиер на България Кирил Петков даде знак, че София ще прекрати възпрепятстването на кандидатурата на Северна Македония за присъединяване към ЕС, след като новото му правителство влезе в длъжност през следващите седмици. Това пише Financial Times.
Кирил Петков, който беше утвърден за премиер от българския парламент в понеделник, след като неговата партия взе най-голям дял от гласовете на изборите през ноември, даде обещание, потвърждавайки ангажимента на България към НАТО и Запада. „Ние сме от дясната страна на политиките на НАТО и ЕС, 100 процента“, каза той пред Financial Times в интервю, преди да бъде одобрен за министър-председател.
„Ние ще предложим нов процес [за Северна Македония], много бърз, с ограничен период от време, дълъг само шест месеца“, каза той. Обратът идва, след като миналата година България наложи вето на преговорите на съседа си за присъединяване към ЕС на фона на спорове за история и идентичност. Критиците по това време обвиниха дясноцентристки лидер Бойко Борисов на ГЕРБ, че прибягва до национализъм, за да отклони вниманието от месеци протести срещу организираната престъпност и корупцията.
Борисов беше свален на изборите през април, но липсата на споразумение за коалиция доведе до нови избори през юли и отново през ноември, когато центристката партия на Петков „Продължаваме Промяната“ (ПП) спечели около една четвърт от гласовете. Неговите коалиционни партньори са БСП, антисистемната партия ИТН с лидер "турбофолк" поп звездата Слави Трифонов и либералната "Демократична България".
Непосредственото предизвикателство пред новото правителство ще бъде справянето с кризата с коронавируса в страната.
България има най-високите нива на смъртност в света и най-ниските нива на ваксиниране . „Трябва да увеличим нивото на ваксинация със сигурност“ „Ще дадем достатъчен бюджет за кампания. Ще поканя експерти, ще отида по болниците и ще покажа ситуацията. Не можем отново да затворим България.”
Бъдещият министър-председател също ще се сблъска със сложен външнополитически баланс в момент, когато Русия играе все по-настоятелна роля в региона. Петков каза пред FT, че новото правителство ще постави на нова основа дискусиите със Северна Македония. „Ще използваме работни групи. . . да се изработят решения по въпроси като съвместна икономическа дейност, инфраструктура, култура и история“, каза той.
Република Северна Македония получи статут на кандидат за членство в ЕС през 2005 г. Кандидатстването ѝ беше възпрепятствано в продължение на години от гръцката опозиция заради първоначалното ѝ име - Република Македония. Атина твърдеше, че предполага териториални претенции към едноименната гръцка област. Проблемът беше разрешен през 2019 г., когато беше добавено уточнението„Северна“.
Междувременно отношенията между София и Скопие се влошиха, като много българи отхвърлиха концепцията за отделна македонска идентичност и език.
Петков обаче е изправен пред предизвикателство при формулирането на политиката на своето правителство за Северна Македония. Енигматичният лидер на ИТН Трифонов култивира образ, вкоренен в романтичния национализъм, в който България включва твърдението, че Северна Македония е етнически и културно българска.
Неговата партия номинира външния министър на коалицията и министъра на енергетиката. Неотдавнашно проучване на "Галъп интернешънъл" показа, че по-малко от 10 процента от българите подкрепят категорично стремежите на Северна Македония към ЕС, а повече от 70 процента подкрепят ветото на България върху преговорите за присъединяване на Скопие, докато двустранните разногласия не бъдат уредени.
Петков каза, че ИТН е конструктивен партньор в коалиционните преговори и че областите на безпокойство, обсъждани през последните месеци, ще останат на масата. „Например в македонските учебници България не трябва да се нарича фашистка“, каза той, намеквайки за македонски описания на българските войски, които окупираха - или според България, освобождават и управляват - това, което е днешна Северна Македония през 40-те години на миналия век.
София също ще трябва да встъпи внимателно в момент на засилване на напрежението в Черноморския регион, където Русия все повече напряга мускулите си след анексирането на Крим от Украйна през 2014 г.
България иска да сложи край на зависимостта си от руската енергия, каза Петков. Страната получава почти целия си природен газ от Русия. Тръбопровод, преминаващ през Гърция към България, който може да пренася алтернативни доставки, се строи повече от десетилетие. Петков отбеляза, че София вече има сключени договори за доставки на азербайджански газ по гръцкия маршрут и се ангажира да завърши българската част от работата в най-кратък срок.
Петков каза, че външната му политика ще се фокусира върху предотвратяването на въоръжен конфликт „навсякъде в съседство“, но че страната остава закотвена на Запад.
Коментар на неговия политически ментор, президента Румен Радев, по време на предизборен дебат през ноември – когато Радев предизвика безпокойство сред международните съюзници, като каза: „Крим е . . . в момента руски” – не е сигнализирал за промяна в позицията на България, аргументира се Петков.
Президентът просто искаше да привлече вниманието към реалността, твърди той. „Ние третираме Крим като част от Украйна, в това няма съмнение“, настоя Петков. „Но ние искаме да сме сигурни, че използваме всички дипломатически средства, за да избегнем военен конфликт. „Търсим активна и ангажирана роля на България както в ЕС, така и в НАТО“, добави той. „Вече не искаме да бъдем лошото дете в задната част на класната стая.“
Превод и редакция: Мира Ереева
