Въпреки смелите надежди, че дата за началото на преговорите за присъединяване към ЕС на Северна Македония и Албания може да бъде определена преди края на годината, министрите на външните и европейските работи на ЕС във вторник отново не успяха да определят такава и не дадоха конкретна времева рамка за това кога може да се случи, пише Balkan Insight.
„Съветът очаква с нетърпение провеждането на първата междуправителствена конференция [с Албания и Северна Македония] възможно най-скоро“, гласят неясно формулираните заключения относно разширяването от Съвета по общи въпроси във вторник, който осъществи преди Европейския съвет, който трябва да се проведе в четвъртък.
Отново основната причина за забавянето, за втора поредна година, беше блокадата на България по пътя на Северна Македония към ЕС заради неразрешен спор за история и идентичност.
София настоява Скопие да приеме де факто българската идентичност, която се съсредоточава около твърдението, че македонската идентичност и език са от български произход.
България заяви, че все още не е готова да вдигне блокадата на Скопие, вместо това предложи разделяне на процесите на Северна Македония и Албания, за да може поне Албания да продължи напред.
Но идеята, че двете страни трябва да напредват като част от един пакет, надделя в Съвета.
Новият премиер на България обеща нов курс
Междувременно смяната на правителството в София дава някаква надежда на Северна Македония.
Новият министър-председател на България Кирил Петков, който встъпи в длъжност в понеделник тази седмица, заяви пред британския Financial Times във вторник, че желае да поднови остарелите преговори със Северна Македония, които могат да доведат до пробив през следващите шест месеца.
Петков добави, че целта му е България най-после да вдигне блокадата си и да се изравни с останалите страни от ЕС, когато става въпрос за процеса на разширяване на ЕС.
„Ние ще поставим дискусиите със Северна Македония на нова основа“, обеща той, като обясни, че планът му е да сформира нови работни групи между двете страни по въпроси, свързани не само с историята, но и с икономиката, инфраструктурата и културата. “Ще използваме работни групи, за да търсим решения на въпроси като съвместна икономическа дейност, инфраструктура, култура и история“, каза Петков.
Той обаче каза, че Северна Македония, първо, трябва да промени учебниците си по история и да премахне фразата „фашистка окупационна сила“, когато говори за окупацията от България на днешна Северна Македония през Втората световна война. София твърди, че терминът разпалва омраза.
Демонстрирайки положителна нагласа към идеята на Петков, президентът на Северна Македония Стево Пендаровски прозвуча оптимистично в сряда, като каза, че „идеята на новия български премиер историята да не бъде единственото място за комуникация [между Скопие и София], е приемлива за мен".
Превод и редакция от Balkan Insight: Мира Ереева
