Кандидатурата за високото пеене от селата Долен и Сатовча беше вписана в Представителния списък на ЮНЕСКО на елементите на нематериалното културно наследство на човечеството. Решението беше взето на заседание в рамките на 16-ата сесия на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, която се провежда в Париж и онлайн
Кандидатурата за високото пеене е подготвена от експертите от Института за етнология и фолклористика с Етнографския музей при Българската академия на науките - проф. д.изк. Лозанка Пейчева, доц. д-р Николай Вуков и гл.ас. д-р Лина Гергова, предава БНТ.
Високото пеене или пеенето на високо е традиционно многогласно пеене, уникално за селата Долен и Сатовча, Благоевградска област.
В миналото песните "на високо" са били известни като летни песни, изпълнявани на открито от жените по време на полската им работа. Докато копаели или жънели, между другото пеене жените се извикват – от една нива една група „ика”, от друга нива друга група отвръща. Днес основните изпълнителки на високо са жените и момичетата от певческите групи в двете села, като традицията в село Долен е силно застрашена и повлияна от обезлюдяването му.
Високото пеене се нарича от местните певици „пеене на високо”, „рукане”, „викане”, „икане”.
Характерни са три типа многогласни песни: на ниско, на високо, комбинирани между ниско и високо. Комбинирането между ниско и високо многогласно пеене е четиригласно. То съчетава бурдонираща двугласна песен и песен на високо. На територията на България подобна особена комбинация между бурдонна полифония и афективни провиквания е уникално локално музикално явление.
Пеенето на високо не за пръв път получава международно признание – през 1988 г. певиците от Сатовча стават лауреати на престижната Хердерова награда.
