Със сигурност българите ще имат ток, като въпросът е той да бъде на най-ниската възможна цена и, даже да има увеличение през март, ще се търсят резерви то да не бъде с мащабите, заложени първоначално от КЕВР. Това заяви пред журналисти в Брюксел премиерът Кирил Петков.
По думите му мораториумът на цените на ток, вода и парно ще даде възможност за анализ.
„Аз още не знам, например, дали цените на газа са на най-доброто ниво, какво се случва с азерския газ – тези неща трябва да ги знаем. Най-лесно е било до момента домакинствата да плащат за всички проблеми“, обясни той.
Петков уточни, че ако анализът покаже риск от разбалансиране на системата, ще има корекция в края на март, но „не може без анализ и само защото някой е препоръчал, точно през зимния сезон домакинствата да плащат повече“.
Планът може да се забави, но с цел да е точен
Планът за възстановяване и развитие е бил сред обсъжданите в Брюксел теми. „Мисля, че ги зарадвахме и тях, че нашата задача да премахнем корупцията в България, която е една от големите спирачки за плана, е по-амбициозна и от това, на което те са се надявали“, отбеляза Петков.
По думите му ще има промени в българското предложение с цел „да помислим по най-добрия начин за енергийната система“.
„Дори и да се забавим с 1-2-3 седмици повече, по-добре е да си свършим по-добре работата, един път ни се дават 10% от БВП така“, заяви Петков.
Със Скопие: Първо общото, после компромисите
Кирил Петков посочи, че обсъждал темата за Северна Македония с председателя на ЕК, като е потвърдил позицията на нашата страна, която остава непроменена. По думите му диалогът със Скопие трябва да се надгради по линия на инфраструктурата, бизнеса и други важни теми, за които да се ангажират работни групи от двете страни.
„Има 65 млн. души на Балканите, но сме се заградили и разделили и всеки говори срещу другите. Ние сме с размера на Франция като пазар, а възможностите, които сме реализирали като съвместна работа, са близки до минималното. Когато реториката стане „Какво има за спечелване“, тогава ще стават по-добре дискусиите за компромиси по точките, които са ни важни – включително и правата на българите в Македония, които не трябва да се чувстват дискриминирани“, категоричен беше премиерът.
Той иска да проведе среща по въпроса с новия македонски премиер и петте работни групи да започнат заседания на месечна база. Именно за този процес е и 6-месечния срок, за който Петков по-рано говори в различни интервюта.
Премиерът обясни и какво очаква на предстоящия КСНС по темата с РСМ: „Всички би трябвало да искаме българските бизнеси да имат по-голям пазар, да има влакова линия, общ културен календар – аз не виждам минус, когато говорим за тях“.
Максимално бързо ваксиниране
По въпроса за ваксинацията той беше категоричен: „Ваксинирането трябва да стане максимално бързо, ако не искаме Омикрон да предизвика следващата вълна. А това, което научих днес е, че тя може да бъде още в средата на януари. Надявах се да е в края, но може да е и по-рано и има броени дни, които не трябва да изпускаме. Неслучайно подписах заповедта за МС. Министърът на образованието днес или най-късно в понеделник ще подпише същата заповед за администрация без COVID-19”, заяви премиерът.