ДПС формално е в опозиция, а реално дава рамо на управляващите
Едвин Сугарев
www.svobodata.com
Не е нелогично. Напротив – много е вероятно.
Имаме вече и първия симтом: ДПС едва ли ще подкрепи лансираната от БСП идея до средата на юни да бъде внесен вот на недоверие срещу правителството. Това е отговорът, с който Христо Бисеров контрира пласираната от Антон Кутев възможност.
Което не е само и просто изоставяне, а направо поставяне на столетницата в смешно положение. За да се внесе вот на недоверие, са необходими 48 подписа. БСП разполага с 40 и трябва да намери останалите отдругаде. Яне Янев вече обяви, че подобен жест е безсмислен. Тогава? Без ДПС просто няма откъде.
ДПС пък няма защо да подкрепя политически инициативи, от които не следва никакъв непосредствен келипир. В хода на прехода движението винаги е било с победителя, до изчерпване на неговите възможности. Това е всъщност и цялата стратегия на “най-големия” политик в България – Амед Доган: да бъде вечният колаборационист.
Нищо повече. Но и нищо по-малко – при един сякаш извечен бонус – гарантираните гласове. Изборният потенциал на движението си остава почти неизменна величина – каквото и да става. Поради което всички кандидата да заемат властта или да удържат по-дълго вече заетите позиции слагат в сметките си и сокола с лешоядни наклонности.
Тъй че изненадата не е, че ДПС изоставя БСП. Плъховете винаги изоставят първи потъващия кораб. Изненадата е, че ДПС изобщо са в опозиция. Те не обичат да са далеч от кацата с меда. Не са свикнали. Затова крачката встрани от червените мераци за кресливи опозиционни акции е логична.
Друг е въпросът дали и доколко се в опозиция. Досега бе изпробван вариантът, който условно бихме могли да наречем “зиц-председателски” – по модела на зиц-председателя Фунт, герой на Илф и Петров. Това е модел, при който мандатоносител е ДПС, а реално управлява БСП.
Сега може би е дошло времето за обратния вариант – при който ДПС формално е в опозиция, а реално дава рамо на управляващите, ползвайки тихомълком някои съществени властови блага. Например – държавата да държи своите активи в депесарската Корпоративна банка. Или Корпоративна банда – както справедливо ги нарече в. “Капитал”.
Може би не случайно консолиерето на Доган, Делян Пеевски, бе засечен на сладка приказка със зам. министъра на финансиите Владислав Горанов в моден столичен ресторант. Тъкмо на това министерство му предстои да даде отговор на един неприятен въпрос, зададен от Съюза на издателите – в кои банки са депозирани парите на държавните фирми.
Собственото разследване на “Капитал” даде предварително отговора: 35% - или 420 милиона, са в “Корпоративна банка”, която финансира медийната империя на Ирен Кръстева, де факто ръководена в момента от същия този Пеевски. Двайсетина дни по-рано Пеевски беше засечен на друга интересна среща – с Цветан Василев, съсобственик и шеф на Корпоративна банка.
В същото време Министерството на финансите бави вече повече от две седмици отговора на въпроса къде са депозирани парите на държавните фирми – по “технически причини” – след като това би трябвало да е априори ясно – и отговорът би трябвало да бъде даден в рамките на минути.
Ако някой не може да си направи съответните изводи от тези две срещи и от това бавене, да се качи обратно на клона. Плюс още една дребна, но прекалено очевадна подробност: преди изборите сегашният премиер Бойко Борисов твърдеше, че основната му цел е с идването си на власт да отстрани ДПС от държавната софра.
Е – Бойко Борисов дойде на власт – и съсредоточи целия неин ресурс върху БСП – чрез вадене на скелети от гардеробите и сноване с папки под мишница между МС и прокуратурата. (БСП, разбира се, заслужава да получи урок за безотговорното управление на тройната коалиция – но едва ли само БСП.) В резултат бяха повдигнати обвинения – но само срещу червени министри. Кой знае защо, на Емел Етем й се размина това, което се случи на Емилия Масларова. Което говори за различен аршин – нейните заслуги за развитието на корупционния модел 3-5-8 са най-малкото равностойни.
И кой знае защо, гласовитите преди изборите медии на Ирен Кръстева моментално обърнаха политическата си резба. От “Разпни го!” минаха на “Осанна!” Мотиви? Не са възможни други – освен тънки сметки на политическите им опекуни.
В интервю пред “Труд” от август миналата година Весела Лечева изплю камъчето: “Делян Пеевски и Росен Карадимов управляваха държавата”.
Кой ли управлява държавата сега?
