Като се зададат местни избори социолози, политолози, медии и редови гласоподаватели започват да се питат кой е идеалният кмет. Рисуват се портрети, очертават се силуети – при едни се получава съвършен образ, при други Франкенщайн, а накрая се оказва, че пак сме избрали не когото трябва.
Ана Кочева
Елизабет Дафинова
На тези кметски избори в София се очертава да бъде поставен своеобразен рекорд от желаещи да седнат в стола на столичния градоначалник. И когато се говори за кандидатурите им, едно от най-често споменаваните качества е техният професионализъм. Другото нещо, на което кой знае защо се отдава толкова голямо значение, е да са софиянци.
Генерали, лекари, спортисти, манекенка, финансисти, инженери, историци - това са само част от професиите на претендентите за управници на София. Точната им бройка взе да се загубва в калабалъка, затова пък се открояват интересни лични факти за тези хора, които ан блок току-виж ни се харесали много повече, отколкото поединично. Даже и родните им места (голяма част от тях не са кореняци-софиянци) сглобяват пъстра карта на България, досущ като мозайката от придошли в столицата граждани през последните 20-тина години.
Та в този смисъл, търсейки образа на идеалния кмет, ни хрумна друга идея - вместо да трошим народна пара за избори, че и за балотаж, да похарчваме още два дни от училището на и без друго още незаучилите ни отрочета, не е ли по-добре направо да си назначим един управителен конвент* на столицата от наличните мераклии. Или поне част от тях - представителите на големите партии и някои непартийно именити кандидат-кметове. Съдейки по богатия им опит в различни, но взаимно допълващи се сфери, току-виж се получило нещо читаво. Така и от СОС няма да има нужда, защото колективното управително тяло ще е толкова подготвено и компетентно, та без особени катаклизми ще решава софийските проблеми. То и предизборните обещания поразително си приличат, все едно Заимов е писал програмата на Тити, той пък на Първанова, а тя и на Бриго и на Бойко взети заедно. Кметовете ще си съжителстват в мир и сговор, ще работят по столицата ресорно, а софиянци ще добруват и благославят. Всичко това, разбира се, звучи повече като научна фантастика, но ако влезем в подобен филм, може и да конструираме идеалния образ на кмета:
Естествено, като начало не е зле да е мъжкар (да прощават дамите). И Бойко Борисов, и Бриго Аспарухов, и Тити Папазов, и Слави Бинев го докарват на осанка и мускулатура. Каратето, баскетболът, тенисът, боксът и таекуондото са си казали думата, оформяйки бицепси и плочки по телата им. Сексапилът и чарът естествено се печелят безапелационно от Антония Първанова и Юлияна Дончева - няма спор, че и двете са сред най-красивите лица, населяващи българската политика.
Академичният дух се носи от професорите Драгомир Драганов и Милан Миланов, като тук обаче можем да прибавим и банкерската концентрираност на Мартин Заимов, особено когато се наложи развързване на заплетени финансови казуси.
Социалният вектор безусловно е застъпен от Павел Кърлев - кой, ако не секретарят на Федерацията на потребителите, може да бъде олицетворение на състрадателността към софиянци в битността им на клиенти и ползватели на услуги.
И ако спортистите ще се грижат за здравия дух в здравото тяло на софиянци (спокойно починът може да бъде „Всеки столичанин с персонален треньор"), генералите ще имат задачата да осигурят максимална сигурност и ред в града. Бонус в това отношение е фактът, че единият генерал е пожарникар, а и ексохранител, т.е. организацията в този план няма как да не е изрядна. Първо, че пожарите в София ще са направо немислими. Второ, перфектната охрана направо ще превърне нощите в дни, хората ще оставят децата си да щъкат колкото поискат, а ключарите ще фалират, защото кражбите ще се пресекат като с нож и входните врати няма да се заключват, което пък ще върне милите добросъседски взаимоотношения по блокове и кооперации. Трето, наркотиците ще са отдавна забравен кошмар, изнасилванията и убийствата - единствено сюжети от старите ленти и ретро-романи.
Наличието на поне двама доктори в тази колективна кметска конфигурация също ни изпълва с успокоение. При това съвсем буквално-Милан Миланов е вещ в анестезията, ще ни успива, когато това се налага, за да не изпитваме вече стресове и шокове. А децата ни ще са в сигурните ръце на д-р Първанова, тя ги обича повече от уличните псета според собствените й самопризнания и ще организира здравеопазването им я по холандски, я по английски тертип.
И финансите на столицата най-после ще се управляват по европейски, а няма да се харчат хаотично по балкански. Защото там думата ще има Мартин Заимов - след като е специализирал глобални финансови кризи в Харвард; след като е натрупал опит като ръководител на валутния борд у нас и е бил подуправител на БНБ, софийските пари и тяхното правилно и изгодно употребяване направо ще са му като детска игра.
Инженерите са нещо много важно за такава сложна урбанистична система като столичния град. Без тях колективният кметски образ направо ще е сакат. Но в нашия случай няма подобна опасност - такива са и Виктор Серов от ПД „Социалдемократи", и Павел Кърлев, и Юлияна Дончева, разбира се. Нищо, че не е работила по специалността си, но по диплома владее геодезията, фотограметрията и картографията, така необходими при разкопки (строителни и не само) и при строежи из София. Нейното присъствие (както и това на д-р Тони) в колективния кметски образ е гаранция и за перфектния външен вид и стайлинг на столичанки, които ще станат така шикозни и засукани, че парижанки ще им завиждат и често ще отскачат насам за шопинг-турове, та поне малко да ни догонят по красота, лустро и моден авангардизъм.
Събирателният кметски образ, освен многофункционален, се очертава да е и мултилингвален: ген. Бриго Аспарухов владее немски (нали е завършил Немската в Ловеч, откъдето е прототип и на един от героите на романа „Вчера" от Владо Даверов), Антония Първанова - е с немски (от Немската в Добрич) и английски (от специализацията и работата във Великобритания), а като екзотична червена точка в биографията й е сърбо-хърватският. Мартин Заимов няма начин да не е полиглот: едно, че е роден в Женева, второ, че и той е специализирал из англоезичния свят, а има и бонус - ползва гръцки. Френският език се носи и от Слави Бинев - той е завършил Френската в София, Юлияна Дончева няма как да не поназнайва и италиански - известно време се подвизаваше на Ботуша, а руският вероятно е почти като матерен за Бойко Борисов, макар че и останалите кандидат-кметове твърдят, че го владеят. Историкът проф. Драганов пък три години е преподавал в Мадрид и бодва испанското цвете в този лингвистичен букет. Тити е усвоил английския по баскетболните игрища, а казва, че знае и „махленски", което го изкарва с едни гърди пред другите в комуникацията с простолюдието от крайните квартали.
Във всеки случай почти всички гости на столицата ни от чужбина ще бъдат посрещани на родните им езици, т.е. езиковата бариера няма да се явява пречка за отварянето на София към света. От друга страна, многоезичността на управителното тяло ще мотивира и гражданите на града да се усъвършенстват безспир.
В София са родени проф. Милан Миланов, Тити Папазов, Слави Бинев, Павел Кърлев, Виктор Серов, младият десен политик Калоян Методиев. Проф. Драганов и кандидатът на една от комунистическите партии Петко Тодоров са плевенчани. Юлияна Дончева е родом от Шумен, а Антония Първанова - от Добрич. Бойко е от Банкя, вече може да се каже предградие на София. Единственият европеещ по рождение е Заимов - проплакал е за първи път в Женева. Ген. Бриго Аспарухов пък е единственият селянин в колектива - роден е в с. Вискяр, Пернишко (пак не е далече от София).
Заформя се интересен конгломерат, нали? Кореняци-софиянци и пришълци от градове с традиции, представители на различни поколения и с разнообразен образователен ценз. И тъй като погледът върху столицата на „отдалечения" провинциалист често пъти е по-реалистичен от сантиментите на кореняка, може би решенията за развитието на града най-сетне ще бъдат разумни, логични, ефективни и балансирани спрямо различните групи и прослойки от населението. Вероятно тогава и омразата ще си отиде от нас. И когато се срещнем на улицата ще си казваме „Добър ден", а няма да се гледаме под вежди като смъртни врагове и да се псуваме под нос.
Как хубаво пееше навремето Богдана Карадочева: „Предвиждам такъв живот! Че само си казвам дано, дано, дано!" Само че на 29 октомври сутринта ще се събудим от сладкия сън, ще констатираме, че пак сме се прецакали и сме избрали най-неподходящия, и пак ще заседнем в задръстванията на път за работа.
*Конвентът обикновено е широко събрание с много членове на партии, представители на професии или организации.
