Ако спечелим българите като клиенти, кризата няма да засегне бранша. Чуждите гости намаляват. В старата столица залагат на историческия и културен, които са превърнали в индустрия на града, казва управителят на Агенцията по туризъм във Велико Търново.
Интервю на Мая Стоянова
-Г-н Панов, кои се най-големите предизвикателства за туризма в условия на икономическа криза?
- Най-големият проблем е свързан с туристопотока. От доста време работя в този бранш, но разбрах, че в условия на криза най-важно е да бъдат спечелени българските туристи. Много години те бяха подценявани като наши клиенти. Ниското качество на обслужване и доста високите цени на туристическите услуги, които им се предлагаха, накара много сънародници да предпочетат други страни , като Турция и Гърция. През последните години ние също се научихме да предлагаме качествени туристически продукти на нормални цени, които да са по джоба на българина. Това ми дава надежда, че ако работим в тази посока, ще накараме отново родните туристи да предпочитат българското. Ако успеем да привлечем повече българи, ще се убедим, че дори в условия на криза туризмът може да бъде една успешна индустрия.
- Какви са прогнозите, ще има ли отлив на чужди туристи от България?
- Статистиката показва, че броят на чужди туристи е значително по-малък, за сметка на българските, които през последните 5-6 месеца са станали доста повече. Това потвърждават и данните за община Велико Търнови. Запазен е броят на румънските туристи, които предпочитат България като дестинация, поради това че сме съседни държави. В тази посока Велико Търново работи много последователно. Вече имаме разработена цялостна програма за културен и исторически туризъм, която е насочена изцяло към интересите и търсенията на румънския пазар. Но така трябва да се подхожда и по отношение на останалите съседки – Македония, Сърбия, Гърция, Турция. Надяваме се с либерализацията на визовия режим за Русия, да има сериозно раздвижване и на този пазар. Очакваме да се върнат част от руските туристи, които са платежоспособни и у нас се чувстват много добре. Разбира се това не означава, че трябва да бъдат пренебрегнати останалите туристи от чужбина. Но в условия на криза трябва да се съобразяваме с конкретната ситуация и да се опитаме да задържим онези клиенти, които традиционно проявяват интерес към България.
- Наскоро в Търново завърши Седмата международна туристическа борса, сверихте ли часовника си с вашите колеги , какви са последните тенденции в световния туризъм?
- В последното издание на борсата в Търново участваха туристически фирми, туроператорски агенции и сдружения от различни страни, ориентирани изключително към културния туризъм. В своето представяне повече от тях наблегнаха на атракциите и анимациите. В разговорите и дискусиите с европейските ни колеги стана ясно, че в техните страни се хвърлят много пари както за реклама в туризма, така и за разработването на проекти, с различна насоченост, които на практика разширяват асортимента на туристическия пазар. Обнадеждаващо е, че вече и у нас се работи по-мащабно за популяризирането на културно-историческото ни наследство. На изложението тази пролет бяха представени и интересни български проекти, нестандартни туристически продукти и креативни идеи, съобразени със спецификата на различните региони. Мисля, че търсенето и показването на специфичното, чрез създаването на оригинални туристически продукти – анимации, атракции и други, е една от тенденциите в туризма, която напоследък се налага и у нас.
- С какво старата столица ще изненада тази година гостите си?
- Велико Търново отдавна вече не се отъждествява само с крепостта Царевец. Отскоро се предлага гостуване в арбанашка къща, където сами туристите могат да приготвя характерни ястия от местната кухня, които после да дегустират. В кулинарния урок могат сами да си направят туршии и компоти, което се превръща в удачно допълнение към посещението на музеите и църквите в околността.
"По Божиите стъпки" пък е наречен маршрутът, който обединява средновековните църкви в Търново и близките манастири - възстановения храм"Св. Димитър Солунски", в "Св. Петър и Павел" и най-вече в църквата светиня "Св. 40 мъченици". Храмът чудо от XVI век "Рождество Христово" в Арбанаси вече е огласян от ортодоксални песнопения. Голям интерес предизвиква Самоводската чаршия, която е превърната в център на традиционни българските занаяти. Вече са възстановени 18 занаята, които могат да бъдат видени на живо от туристите. Тук гостите могат да пият кафе на пясък и да опитат кадаиф, приготвени по стари местни рецепти, което е много впечатляващо за чужденците. Една от последните атракции на града е и спектакълът “Царевград – Търнов в звук и светлина”, в който с много звукови и светлинни ефекти са пресъздадени важни събития от българската история и величието на Старопрестолния град.
На няколко километра от Велико Търново е Лясковец, където в подземието на най-старата винарска изба се предлагат пенливи билкови вина, газирана шира, пелин, които ценителите могат и да дегустират. Подобна атракция предлага и прочутия лясковски манастир "Св. св. Петър и Павел".
- Велико Търново беше номиниран за Балканска столица на културния туризъм, как ще защитите това признание?
- Призът ни бе присъден от Балканската асоциация на хотелиерите, с което издигна Велико Търново на едно престижно място като туристическа дестинация. Сега усилията ни ще бъдат насочени към развитието на културния и на добиващия все повече популярност кулинарен и еко-туризъм. Няма друг български град, в който на едно място да могат да се видят забележителни културни паметници от Античността, Средновековието, Възраждането. Обмисляме проекти, свързани с изграждането на инфраструктурата на културните паметници и исторически обекти, и тяхното социализиране с подходящи атракции. Опитваме се да изнесем туристическата индустрия извън града – в околните села, където има девствена природа, автентични традиции, вкусна кухня. Вече рабитим върху специален тур до с. Пушево, където туристите ще могат да видят традиционни обичаи, да дегустират пушевска кухня. Подготвяме и тематични екскурзии - разходки с файтони в Арбанаси, обяд или вечеря с традиционни ястия на село, СПА - процедури и др. Изключително атрактивен се оказва и фестивалният туризъм, който ще продължим да развиваме и през следващите години. Ще издам една тайна – най-новата идея на общината е организирането на Празник на фойерверките и светлинните атракции, с който ще зарадваме нашите гости още догодина.
- Има ли Българи ресурс да се превърне в дестинация на целогодишен туризъм?
- България не е само море или планина, но трябва да положим доста усилия, за да преобърнем представите на чуждите туристи, че у нас има само планински, морски и еко-туризъм. Защото всяка община има различни природни дадености, различно историческо наследство, различна туристическа среда и продукти, както и различни умения да ги показва. В този смисъл у нас има дадености, които предпоставят развитието на различен тип туризъм – културен, религиозен, селски, еко, спа, балнеоложки и т.н. Ако съумеем да създадем по-голямо разнообразие от услуги и продукти, туристически програми и атракции, които да рекламираме и предлагаме по атрактивен начин, толкова по-голям ще бъде и интересът към нашата страна. А това е предпоставка и за по-динамичното и успешно развитие на туризма през цялата година.
- Длъжник ли е държавата на туристическия бранш?
- Българският туризъм не може да съществува без финансиране, а то в най-голяма степен зависи от отношението на държавата към този отрасъл. Трябва да отбележа, че напоследък общините работят все по-добре с държавните институции – Министерство на културата, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Голяма част от проектите в общините се реализират с подкрепа и съдействие именно на тези институции. Те оказват и методическа, и донякъде финансова помощ, поемат и съответната отговорност. Това показва, че има загриженост за бъдещото развитие на туризма в България. Държавата обаче може още да направи за бранша, като се погрижи за едно добро представяне на страната на международния туристически пазар. Това обаче е свързано с отделянето на сериозни субсидии за една мощна и креативна рекламна кампания, която да популяризира страната в световен мащаб.
