Не знам, но имам чувството, че нашата съдба е била винаги да витаят ястреби над дворовете ни и да ни пръсват. Колко пъти се разпиляваме като герданчета навсякъде? Нещастни сме, защото сме бедни. Защото в тази част на света, отредена ни за родина, пътищата обикновено само преминават. Не могат да бъдат щастливи хора, които са бедни и за които хлябът с кебапчето са мечта и щастие. Цената на спасението ни минава през по-малко изкуственост в отношенията и повече елхи и орехи.
Това заяви в интервю за ФрогНюз поетът Николай Милчев.
Това е едно интервю за забравените ценности, съдбата ни като народ. Едно интервю за нуждата от смирение, честност, искреност, морал.
Част първа може да видите тук.
Джесика Вълчева и Катя Илиева
