В деня на Възнесение Господне българите отбелязват Спасовден. Той се чества винаги в четвъртък, 40 дни след Великден.
Според Новия завет 40 дни след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите, движейки се между тях като богочовек.
Празникът се нарича и Спасовден, защото с Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение.
На този ден в подножието на Елеонската планина Христос се въздигнал в небесата.
Според народната традиция седемете четвъртъка след Великден се почита против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите.
Старо поверието е, че на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Затова в събота след празника се отбелязва Черешова Задушница.
Според българските народни вярвания на 40-тия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен.
С него могат да се лекуват болните и бездетните.
На сутринта се гадае за изхода от болестта по водата в зелената паница. Плува ли в нея цветец или листо, изходът ще е благоприятен, затова от водата трябва да се пие в продължение на 40 дни.
Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента.
Следобед на мегдана се събират всички и се играят "спасовските" хора - само по песни, без музикални инструменти.
Празнуват и всички именници - Спас, Спаска, Спасимир, Спасимира и др.
