Ако Христос не се роди в самия теб, в твоето сърце, напразен е животът ти - година след година тези думи на християнски свещеник и поет питат колко истински празнуваме Рождество, чуваме ли рождественските камбани и дали светлината в душите е по-силна от тази по витрините.
Мирът и любовта на Богомладенеца Христос да бъдат с всички нас и светлината на Рождеството да огрява изобилно сърцата ни, пожела патриарх Неофит. Да подражаваме на Божието човеколюбие и на Божията милост.
Духовно прозрение, за да почетем и да изживеем достойно празника, прибави към пожеланията игуменът на Бачковския манастир епископ Сионий. Празнуваме Рождество, което търси отварянето на нашите сърца и души към Бог, посочи той.
Ако външната страна на празника отстъпва на духовната, значи празнуваме рожден ден без Рожденика - Пътят и Истината, отбеляза богословът Милчо Найденски. Раждането на Спасителя, което донася надежда и обещание за "живот вечен", разделя историята на две - преди и след Христа, припомни той. Подаръците за празника са свързани с най-големия подарък, който Бог е направил на хората в лицето на Христос, допълни богословът.
За празнуването на Рождество подготви постът, за който свещеноиконом Виктор Христев от Пловдив обясни, че въздържанието от храна не е най-същественото, че той е време за покаяние и смирение, за милосърдие и размисъл.
"Докато имаме още време, нека повече от всичко да проявяваме велико усърдие във вярата и добродетелта - в тях е ключът за тайната на благочестието, в тях е и едничката надежда за намиране на правилния път в това така объркано време, в тях е залогът, че ще бъдем с Христа и тук, и във вечността!", това призовава сливенският митрополит Иоаникий в своето Рождественско послание до клира, монашеството и православните християни на Сливенска епархия.
Последните две години от живота на човечеството бяха белязани от ново и тежко изпитание. Заедно с всичко останало пандемията се оказа и проверка за самите нас - за нашата любов към другия, за това доколко сме готови да пожертваме себе си и онова, с което сме свикнали да живеем, за да помогнем за съхраняването на живота на човека до нас, да дадем собствения си малък принос към усилията и денонощната жертвена борба на лекарите, на медицинските работници и на всички, ангажирани в тази неравна битка, каза Русенският митрополит Наум в Рождественското си послание до клира, монашестващите и миряните на Русенската епархия.
"Отиващата си година беше изпълнена с различни големи изпитания. В борбата с жестоката болест COVID-19 загинаха множество човеци. Немалко домашни църкви оредяха. Голям брой хора се разделиха със своите близки. Пожарите, наводненията, катастрофите съсипаха човешки животи. Бедността, несигурността, страхът и болката разклатиха духовното равновесие на човека. Какъв трябва да бъде отговорът на християнина към страданията на ближните и далечните? Този отговор е състраданието. Ние сме длъжни да укрепим в себе си това чувство, с което е бил богат нашият народ, но което е отслабнало в сърцата ни, които днес са закоравели и закрити за чуждата болка. Чувството на състрадание поражда солидарност, солидарността умножава силата на народа, прави го способен да преодолее най-страшните изпитания", казва в своето Рождественско послание Варненският и Великопреславски митрополит Йоан.
