С тържествени богослужения православната църква отбелязва втория ден на Рождество Христово. Празникът се нарича Събор на Пресвета Богородица и е в прослава на Дева Мария като избрана да роди Спасителя на света. Почита се и св. Йосиф Обручник, на чийто грижи били поверени Божията майка и Богомладенеца Христос. За това и 26 декември се приема за Ден на бащата.
Денят на бащата е празник, на който се чества бащинството и родителските грижи на мъжете, точно както на Деня на майката се чества майчинството. Обикновено на този ден се правят подаръци на бащите и семейството празнува заедно през деня. Празникът прославя както бащите, така и бъдещите такива.
В богослужебната традиция на Православната църква след тържеството в чест на свещените събития, свързани с рождението на Исус Христос, се почита Света Богородица, като избрана да бъде майка на Спасителя. Божията майка е символ на майчинството, на грижата, на човещината и любовта. Тя винаги носи в сърцата ни много топлина и е застъпница и закрилница за нас, за всички майки и за всички семейства.
По света
В повечето страни Денят на бащата е светски празник. Той съществува навсякъде по света, но се отбелязва на различни дати.
Според католическата традиция празникът се чества на деня на св. Йосиф 19 март - в Аржентина, Великобритания, Венецуела, Еквадор, Зимбабве, Индия, Ирландия, Канада, Китай, Колумбия, Коста Рика, Куба, Малайзия, Малта, Мексико, Пакистан, Панама, Перу, Филипините, Сингапур, Словакия, САЩ, Турция, Франция, Холандия, Чили, Швейцария, Южна Африка и Япония Денят на бащата се отбелязва през третата неделя от месец юни. В Русия пък празникът се чества на 23 февруари - Ден на защитника на отечеството, военен празник, считан от мнозина за ден на мъжа.
В последните години широка популярност добива американският вариант, който е тържествено отбелязан за първи път във Вашингтон през 1909 година. Но, едва през 1972 година президентът Ричард Никсън го обявява за официален празник.
Какво се прави през втория ден на Коледа?
В народния календар това е време, което да прекараме със семейството. Близки, роднини и съседи се събират край трапезата. Коледарите отделят от събраните дарове за благоденствието на селото - за читалището или църквата например.
Именно днес според народните поверия се оглеждаме в хората близо до нас, обръщаме се към семейството и честваме Живота. Традицията е наложила това да се случва на масата. Затова днес е и денят, в който ядем прасето, след като предишния ден то е било подготвено. Преди стотина години това си е било събитие. От гледна точка на прасето - трагично събитие, но за нас е празник, че сме останали живи. И продължаваме напред.
Обилната трапеза, времето, прекарано със семейството, уюта на дома - вторият ден на Коледа може да се определи като един от най-положителните за българина. В този ден работата е табу. Или почти.
Много често казват на празник нищо не се работи. Но жената става в ранни зори, за да готви. Това не се брои за работа.
Днес сме свикнали да казваме най-светлия празник, но ако се замислим това е най-тъмният период от годината. Денят е най-малък, нощта е най-дълга.
