Гледам винаги с надежда. Надеждата е най-силна винаги, когато времената са най-мрачни. Защо спряхме да си говорим? Къде беше точката, когато започнахме да се разпадаме? Защо не можем да живеем като общество, като общност. Това трябва да започнем да учим през следващата година, да прохождаме в разговора помежду си. Това каза в „Тази неделя“ по bTV писателят Георги Господинов.
„Не успяхме да си върнем онова, което го имаше в първите месеци на пандемията – отношенията помежду ни, едните да пазят другите, младите да пазят старите. Това се изгуби. 2021 година несъмнено за всички нас беше една сериозна крачка, която трябваше да направим и едно огромно предизвикателство, което не е свършило“, споделя той.
„Тази година ние се сблъскахме челно с по-важните въпроси – кое е истина и кое не. С последиците от невежеството. С последиците от фалшивите новини, с това, че народ, който вярва в прекалено много неща, всъщност не вярва в нищо“, коментира от своя страна Захари Карабашлиев.
„Вярвам в мъдростта на всеки един народ и това, което той ще излъчи въпреки всичките ни разочарования и наши провали и се надявам колкото и странно да звучи – ние да градим нашия дом с останките от нашите предишни провали“, казва той.
„Вместо някакви разумни решения, хората много често залитат по някакви фантастични измислици. Като писател, за мен тези фантазии са интересни, но предпочитам в самата реалност да преобладава разумът“, обяснява Алек Попов.
Според него трябва и да сме много внимателни:
„Трябва човек да е внимателен – да знае какво може да постигне и какво не може да постигне, защото в желанието си понякога до постигнем съвършенство може да направим големи бели и да объркаме много неща“.
„Много е трудно в целия този шум да откриеш какво да направиш – кой път да хванеш. Доколко можем да се намесим в съдбата на другия и доколко сме отговорни за нашата? Бяхме принудени да се затворим с хората, които обичаме – нещо на пръв поглед много нормално и сякаш не сме мислили какво би предизвикало това. Защото когато се затворим с човека, с който живеем – той става едно огледало, което е изключително болезнено, защото оттам излизат страхове, излизат несигурност и ето това е голямото предизвикателство“, коментира и колегата им Рене Карабаш.
