Някога Перикъл казал, че в Саламинската битка обикновените гърци са победили многократно превъзхождащите ги персийски кораби и войски, защото знаели, че правят това за семействата си и за земята си. Никой не знае техните имена, но именно те донесоха безценната победа, която е спасила не само древна Гърция, но и Европа.
След всяка война те, оцелелите обикновени, се връщали по къщите си и подхващали изоставената работа. Воюването за тях било работа, както отглеждането на челяд и изкарването на прехраната. Защото битката за сбъдване на мечтите и потребностите е самият живот.
В онези времена героите са били истински, защото храбростта им е била реална, видяна, осъзната от останалите, оценена по значение.
Свободата принадлежи само на онези, които имат смелостта да я защитават, без да се хвалят с това. Така смятал Перикъл, така би трябвало да е и днес. Но у нас не е. Тук фразите, титлите и наградите отдавна са изместили ценностите, които правят едно общество силно и можещо.
Човек на годината, жена на годината, рицар на годината и прочие титли се раздават на килограм. Дали това е духовен субективизъм и удобно лицемерие, не се наемам да твърдя. Факт е обаче, че стойността на признанието драматично е спаднала, защото нерядко наградите отиват при мисирките... Същите, които ругаеха и обиждаха протестиращите срещу режима на Борисов и организираха мутри в подкрепа на Гешев и властта.
Думата ми не е за тях, а за онези, които работеха, воюваха, после пак работеха, и пак воюваха.
Онзи с джипката вече не е пред очите ни 7/24 благодарение на всички незнайни протестиращи, които месеци наред повтаряха „Оставка!“ по площадите. Ядоха бой, обвиниха ги в насилие, наричаха ги „купени“ и дебили, провокираха ги, подслушваха ги и ги следяха. Изправиха срещу тях цялата държава, но не ги победиха. Защото воюваха за семействата и живота си. Журналисти бяха сред тях през цялото време.
Ако имаме днес правителство на надеждите, то е пак заради тружениците от реалния живот.
Част от тази армия са и пехотинците в онези медии, които не се огънаха и не се поддадоха на съблазните, заплахите и натиска на властта. Те не получават награди, не ги канят в големите телевизии. Но честно и почтено отстояват обруленото достойнство на журналистиката. Без съдействието на държавния бюджет, нито на многобройни екипи на съмнително финансирани медии.
За тях е думата ми. Бъдете здрави и силни. Срещу вас не са само силите на враждебното старо, но и някои от наградените по съображения… Тази война ще е дълга и мръсна, но няма как да ви победят, защото носите в себе си отговорността, радостта, загубите, съмненията и волята за победа. Казват, че орлите са най-свободни, но често са самотни. Може в това да е силата им. За да си в небесата, не трябва да пасеш с мисирките.
Огнян Стефанов
