През отиващата си 2021 г. социалната политика бе реабилитирана; заради изборите изведнъж всички политически партии започнаха да мислят свръхсоциално, защото няма как да тръгнеш да искаш всенародната любов и да загърбиш социалната политика. Това беше добро, защото бяха повдигнати сериозни въпроси.
Това каза за БТА директорът на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков.
„Ягодката на тортата е актуализирането на пенсиите, което беше направено в края на годината; нещо, което се очакваше от много дълго време. Нямаше парламентарно представена сила, която да е против - партиите разбраха, че трябва да има такава промяна“, смята той.
Според него грешна стъпка през годината е, че с политиките към пенсионерите загубихме границата между социално осигуряване и социално подпомагане.
„Започнахме да даваме като пенсия помощи - дали ще ги наричаме ковид добавки, дали - подкрепа до линия на бедността, не е толкова важно, но така размиваме границата между две съвършено различи системи“, заяви експертът.
При осигурителната система е важен приносът на човека с оглед на размера на пенсията, докато при социалното подпомагане са водещи нуждите на човека - там принос няма, там е въпрос на подкрепа от обществото, припомни директорът на Балканския институт по труда и социалната политика. Според Нейков тази грешка продължава да съществува, пренесена и в политиките за 2022 г. - отново ще даваме поравно ковид добавките. Той смята, че задачата как да не се размиват границите между двете системи, ще продължаваме да я решаваме през 2022 г., дано не и през 2023-та, защото „много хора по труден начин разбраха един от основните закони в социалната сфера - че много лесно се дава, но много трудно се спира онова, което си дал, дори когато грешно си го дал“.
„Ние решихме, че за пенсионерите е достатъчно да им вдигнем пенсиите, за да водят по-качествен живот. Какво от това, че ще дадем 60-70 лева допълнително на един човек в едно малко село, където няма кой да му даде услугите, от които той има нужда?“, попита Иван Нейков.
По думите му най-големият проблем в социалната сфера е липсата на услуги. „Трябва да има съвършено друга политика, която да насърчи предоставянето на услуги“, смята експертът. Според Нейков политиците не попитаха възрастните хора от какви услуги имат нужда, а им дадоха 50-100 лева отгоре, като им казаха, че така ще живеят по-добре, а това далеч, по думите му, не е така.
Според него различните отрасли са реагирали по различен начин по време на кризата - в затворените или ограничените бизнеси хората са загубили доходи, но за някои бизнеси тази обстановка беше истинско възраждане - в онлайн търговията, индустрията на IT технологиите. „Не може да се слага клеймо на годината, че е била безкрайно лоша или безкрайно добра - имаше различни състояния за различните индустрии“, смята Нейков.
„Ние забравихме хората с увреждания, трябва да ги върнем на пазара на труда“, коментира още Иван Нейков. Според него един от най-тежките проблеми, пред които е изправено новото ръководство на Министерството на труда и социалната политика /МТСП/, ще бъде как да промени системата за оценка на работоспособността. „Голямото „бяло петно“ през последните десет години в политиките на МТСП е, че трудът беше избутан в ъгъла“, заяви Иван Нейков в отговор на въпрос как бяха подкрепени работещите хора. Според него има десетки въпроси, които са се натрупали, свързани с трудовото законодателство. „Те трябва да бъдат решени, но непрекъснато ги отлагаме“, смята той.
