2022 може да е годината, в която картата на Европейския съюз е преначертана. Причината - в редица държави от блока ключови позиции спечелиха десни популисти, които породиха опасения за демократичното бъдеще на Съюза, пишат от Брюкселското издание “Politico”. Какво се случва в момента в Унгария? Какво става в Полша, Словения… Какво се случи в България? Европейското бъдеще на проблемните за блока държави е под въпрос и е по-несигурно от когато и да било.
В Унгария премиерът Виктор Орбан консолидира властта си над медиите и съдебната система. В Полша консервативната партия "Право и справедливост" въведе широкообхватни промени в съдебната система на страната и предизвика дълбока тревога сред съдиите, съдилищата и институциите на ЕС. В Словения Янез Янша оказа натиск върху публично финансираната информационна агенция на страната и подкопа процеса на назначаване на прокурори в новосъздадената Европейска прокуратура.
България не е спомената в статията на “Politico”, но брюкселското издание неведнъж е давало пример с проблемите на страната ни по отношение върховенството на правото. Липсата на реформи в съдебната система и безконтролният главен прокурор залегнаха в не една или две статии, а освен това станаха и част от доклада за върховенството на закона в държавите-членки на ЕС. Обвинител №1 и сериозните промени в системата станаха и заложник за онези милиарди по Плана за възстановяване.
България събра в себе си проблемите на всички черни овце в блока. До неотдавна страната ни бе във жлязната хватка на правителството на ГЕРБ и Бойко Борисов, управлявали близо 12 г. От тогава корупцията у нас скочи, а свободата на медиите бе ограничена и това стана част от констатациите в международни доклади. Липсата на истинска съдебна реформа събуди тревоги, а по този въпрос България получи сигнали както от Европа, така и от Съединените американски щати. Процесът по назначаване на делегирани европейско прокурори в новата подопечна на Лаура Кьовеш институция доведе обвинител №1 на ЕС у нас.
Унгария ще проведе парламентарни избори тази пролет и за първи път опозицията на Орбан се обедини в опит да постави истинско предизвикателство за неговата власт. Опонентите на премиера се надяват да се възползват от съществуващите опасения за корупция по високите етажи и големите икономически предизвикателства пред страната, за да достигнат до избирателите, които все още не са решили за кого точно да гласуват, пишат от "Politico".
Какво се случи у нас междувременно?
В България през 2021 г. се проведоха три парламентарни избора. Това се случи след година на протести срещу бившата вече власт, като причината бе... опасения в корупция по високите етажи. Именно това бе ключов фактор в предизборните платформи на така наречените “несистемни” партии, които спечелиха по-голям брой гласове.
Победата на опозицията в Унгария ще промени не само реториката и политиките в Будапеща, но и динамиката в Съвета на Европейския съюз, където страната често играе ролята на "черната овца". Това също би имало геополитически последици за региона - Орбан поддържа връзки с Пекин и Москва, а новото правителство вероятно ще направи обратен завой и ще се сближи по-тясно с ЕС, Съединените щати и НАТО, пишат от "Politico". Победата на Орбан, от друга страна, ще затвърди властта му и ще му позволи да продължи да изгражда съюз от крайнодесни и евроскептични сили по целия континент.
В Полша 2022 г. може да доведе до засилена конкуренция между "Право и справедливост" и нейните съперници, по-специално бившия премиер Доналд Туск. Едно от последните действия на правителството на ПиС доведе до протести. Причината - реформа в медийното законодателство. Законът предвижда ограничаване на възможността нерегистрани в ЕС компании да притежават медии в Полша. Най-силно засегнат от него ще е критично настроеният към управляващите новинарски телевизионен канал TVN24.
Напрежението между Варшава и Брюксел се засилва и враждуващите лагери вероятно ще влязат в сблъсък както за върховенството на закона в Полша, така и за политиката спрямо ЕС. "Право и справедливост" – които, за разлика от унгарския си колега, зависят от понякога непредвидими коалиционни партньори за управление – ще бъдат изправени пред вътрешен и външен натиск преди изборите, очаквани през 2023 г., ако управляващият алианс не се разпадне по-рано.
В Словения Янша ще бъде тестван на избори, очаквани през първата половина на 2022 г. Неговата Словенска демократична партия вече разчита на коалиционни партньори, за да го задържи на власт. В същото време, справянето на правителството с пандемията - съчетано с повтарящи се скандали - повдигна въпроси за политическото бъдеще на премиера.
Въпреки всички позиции на ЕС за деградацията на демокрацията и върховенството на закона в Централна и Източна Европа, това никога не е било проблем, който да бъде решен в Брюксел. Следващите няколко месеца ще разкрият дали ще се намери решение в двата региона.
Какво се случи в България?
Новото правителство на широката четворна коалиция има сериозни заявки за осъществяване на съдебна реформа и смяна на главния прокурор Иван Гешев. Тези реформи включват и промени в антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Дали това ще се случи, предстои да стане ясно в близките месеци.
Джесика Вълчева
