Няколко думи за ситуацията с вноса на газ в България. Доставките от ”Газпром” са ясни - те идват по дългосрочен договор от югоизток през ”Турски поток”, цената зависи на 70% от котировките на нидерландския хъб TTF и на 30% от нефта. Договорът изтича в края на 2022 г. и е много важно какви условия на доставките ще договори ”Булгаргаз” в новия договор.
От ключово значение е да се намали обема на газа, който България е длъжна да плаща на руснаците, независимо от това дали й трябва или не (клаузата "вземай или плащай").
Азербайджанският газ също идва по дългосрочен договор, за 20 години, като там обемът за България е 1 млрд. куб. м годишно. Но има една важна подробност - съгласно подписаните през 2013 г. договори консорциумът, разработващ азербайджанското находище "Шах Дениз", трябва да доставя в Европа по 10 млрд. куб. м на година. Те се разпределят така: 8 млрд. куб. м в Италия и по 1 млрд. куб. м за България и за Гърция. Да, но през 2021 г. в Европа няма да постъпят 10 млрд. куб. м, а по-малко! Причината - втората фаза от разработката на "Шах Дениз" все още не е стигнала до максималното ниво на добив. Според директора на Трансадриатическия газопровод, през тази година общият обем на азербайджанския газ за Гърция, България и Италия ще бъде 7,8 млрд. куб. м. (новината е от днес). Подобни числа назова наскоро и самият президент на Азербайджан Илхам Алиев - той каза, че за тази година Европа ще получи над 7 млрд. куб. м, през 2022 г. - 9 млрд. и през 2023 - 11 млрд. куб. м.
Така става ясно, че поради недостигане на производството до договорения обем доставчиците на азербайджанския газ трябва да отрежат някой от европейските си клиенти. И сега внимание - само договорът на България предвижда тя да плаща за азербайджанския газ по цени, обвързани с нефта; за Италия и Гърция цената е обвързана с котировките на европейските хъбове, а те през тази зима са космически. Следователно азербайджанският газ се продава в България в пъти по-евтино, отколкото в Гърция и в Италия. И на всичко отгоре има и технически проблем с доставките за България - интерконекторът Комотини-Стара Загора не е завършен и се налага азербайджанския газ да минава по алтернативен маршрут през Неа Месемврия и след това през Кулата-Сидорокастро. Това е отличен повод за доставчика да намали обемите за България. Друг е въпросът, че Булгаргаз вероятно не е бил достатъчно настоятелен, за да изиска и получи договореният 1 млрд. куб. м за 2021 г. Така или иначе през тази година поне две трети от азербайджанския газ, който по договор трябваше да дойде в България, ще бъде препродаден в Италия на много по-висока цена.
Газовият интерконектор Гърция-България няма да заработи до края на лятото на 2022 г. В тази връзка през миналата седмица директорът на българския газопреносен оператор Булгартрансгаз Вл. Малинов каза, че вече се е договорил с гръцкия оператор ДЕСФА от началото на 2022 г. по маршрута Неа Месемврия-Сидорокастро-Кулата да може да минава целия обем азербайджански газ, договорен от България. Днес обаче шефът на Булгаргаз Николай Павлов заяви, че не знае нищо по този въпрос. А Булгатрансгаз и Булгаргаз са две звена от една и съща бизнес-структура - Българския енергиен холдинг! Възможно ли е и редно ли е между тези две държавни фирми да няма никаква координация?!
И още нещо за маршрутите на азербайджанския газ. Преди да влезе в Трансадриатическия газопровод, той преминава през Турция по Трансанадолския. А Турция и България са свързани с Трансбалканския газопровод. Защо тогава азербайджанския газ да не може да влиза у нас през Турция? Отговорът, който даде шефът на Булгаргаз - защото няма споразумение за междусистемна свързаност на Булгартрансгаз с турския оператор. Иначе казано - Булгартрансгаз не е обявил свободен капацитет за пренос на турската граница. Това означава, че Газпром е блокирал целия капацитет на входната точка на българо-турската граница или пък Булгартрансгаз умишлено не се договаря с турските си партньори, за да остави този маршрут само за руснаците.
В крайна сметка от забавените и намалени доставки на азербайджанския газ за България печели "Газпром", който си пласира своята стока по високи цени. А когато най-сетне нашата страна започне да получава пълния обем на договорения газ от Азербайджан, пазарната конюнктура може да се е обърнала и нефтено индексираните цени вече да са станали по-високи от хъбовите котировки.
Пламен Димитров
