”2021 година - политическа криза, избори и малко пандемия. Такава безпомощност в българския политически елит - да стигне до три избора, не се е налагала в модерната ни история... Нашите политически формации продължават да страдат от 140-годишен български синдром - те не се политически партии, а котерии - това са групи по интереси, които нямат политически живот и не раждат нормални лидери. Кризата в партийната система се прехвърли върху политическата парламентарна система”.
Това каза пред БНР историкът проф. Милко Палангурски, преподавател във Великотърновския университет.
Според него многото избори са рискована игра с вещината на парламентарната система и българският избирател трябва да разбере, че също носи отговорността за случващото се в страната.
"Трибуната не е за всеки. Във всички български парламенти има едно мълчаливо мнозинство. Малцина са онези, които могат да покриват всички политически теми. Затова се налага да си изграждаме политиците. Но ние не участваме активно като общество в политическия живот и в един момент натоварваме група от хора с всички видове желания. Управлението не е аматьорски занаят. Ще караме наслука кой ще може да остане в тази липса на реален парламентарен политически живот".
По думите му тази година българският политически живот се е нормализирал - "има яростна опозиция, която познава парламентарните лостове за натиск и така ще се научат и управляващите".
Неговата прогноза е, че кабинетът ще има живот поне до местните избори.
