Бившият австрийски канцлер Себастиан Курц отива в Силициевата долина, САЩ, където ще работи в голям концерн. От време на време ще се връща в Австрия, но само да види семейството си, но и да дава показания по разследване за корупция, в което е замесено и неговото име.
Ангела Меркел се оттегли като канцлер на Германия. „Смятам да направя пауза и да помисля какво всъщност ме интересува. Ще се опитам да почета, после ще ми се затворят очите, понеже съм уморена. Ще поспя, след което ще видим" - така тя описа плана за първите дни след раздялата с поста и въобще с политиката.
Бойко Борисов влезе в манастир и се подстрига за монах, след като се сбогува с политиката и властта. Той бил посрещнат от млади монаси и врял и кипял в манастирските потайности игумен, на когото целунал чинно… ръка. Бившият премиер не желаел специално внимание, освободил охраната и разплаканите медийни и партийни мисирки и се усамотил в тясна килия на пост и молитва. Нещо като онзи Илия от овехтелия шлагер…
Само тираните бленуват за безсмъртие, - е казал още Цицерон.
В споменатите три истории за излизане от властта едната не е вярна и вие знаете коя. Такъв вариант обаче не е съвсем абсурден. Както е казал Виктор Юго: В живота се случват неща, каквито човешкото въображение не може дори да допусне. Перефразирам, но смисълът е този.
Харалан Александров, вездесъщият антрополог, казал, че през 2021 г. сме „загубили силен лидер“ в лицето на Бойко Борисов и сме се „обзавели с китка от слаби лидери“. Някои се държат като слънчасали независимо от сезона. Дори в плонжовете трябва да има елементи на интелигентност...
Днес повечето хора са заети с подготовката за изпращането на старата и посрещането на новата година. Разбира се това е само една календарно превъртане на дните, седмиците и месеците, но всеки по един много личен начин се опитва да забрави отминали неприятности и да вдъхне сам на себе си надежда и енергия за възможна промяна в добра посока. Така е устроен човек, слава Богу.
Какво загубихме в лицето на Борисов като премиер? Отговорът е известен на всички, независимо от изразните средства, които се използват. Прощаваме се с политик, който даде всичко от себе си за утвърждаване на израза: В другите държави има мафия, а в България мафията си има държава. Това е национален срам, който дълго време ще тежи на всеки българин, където й да се намира.
„Силният лидер“ бил направил много, което всички ние трябвало да признаем. Бре. Да сглобиш такава тъпотия, наистина са нужни големи напъни. За 12 години управление на ГЕРБ и Борисов страната ни зае всички възможни последни места в Европа: по качество на живота, здравеопазването, доходи и пенсии, грамотност, върховенство на правото, продължителност на живота, качество на пътищата, свобода на словото и медиите, инвестиции, чистота на въздуха и пр. Но сме шампиони по корупция, кражби, домашно насилие, заболеваемост, смъртност, тютюнопушене, трафик на хора и забележете – по производство на тикви през последните 2-3 години… Ликуй, народе! Може да нямаш магистрали като другаде, но пък ги няма и милионите за тях. „Силният лидер“ обаче все още мълчи по въпроса къде се дянаха парите.
Нека е ясно веднъж завинаги: това, което са построили правителствата на Борисов е тяхно задължение, а не заслуга. Всяко друго управление щеше да е направи същото, дори много повече. Фактът, че съседни нам страни, които допреди години бяха с по-лоши икономически показатели, днес са ни настигнали и в много отношения задминали.
Затова определението „силен лидер“ върви единствено в съчетание с „на мафиотско управление“!
Борисов и до момента не може да проумее, че съществуват природни закони, като този за смяна на поколенията. С особена сила това важи в политиката. Защото всяко ново поколение не е обременено със старите възприятия за света и властта.
България печели от прощаването с Борисов, защото неговото място заемат изразителите на волята и надеждите на протестиращите през 2020 г. С него си отива един мрачен, вреден модел. Новите управленци може за някой Харалан да са „китка слаби лидери“, но поне опитват да установят справедливост в държавата. Това вече е част от успеха.
Моментът за прощаване с Capo di tutti capi на старата власт очевидно е скръбен за едни, но сгрява сърцата и душите на много други.
Чуваме риданията, пот и сълзи се смесват – истински лъч в спуснатия от години мрак. Кой знае, замонашване на Борисов може да се окаже вариант, за да се размине с бай Ставри...
Д-р Димитър Попкутуев
