Общият брой на преследваните от прокуратурата, КПКОНПИ, НАП, ДАНС, МВР по политически причини през последните години е над 500 души. Цифрата изглежда невероятна за страна, член на ЕС, но е факт и дори може да е по-висока. В нея не са включени българите, които са спечелили дела в Международния съд по правата на човека в Страсбург за процедурни и други слабости на правосъдието у нас.
Цифрата не е точна, защото у нас такава статистика не се води. Освен това управляващите три мандата от ГЕРБ истерично отричат съществуването на подобни факти, твърдейки че спазват всички принципи на демокрацията. Освен това за параван им служи членството в Европейската народна партия, под чието лого се вършат престъпления, присъщи само на диктаторски режими. По политически причини от ЕНП си затварят очите за безобразията, извършени от режима на ГЕРБ.
Само журналистите, които са преследвани и буквално репресирани чрез органи на правосъдието, тайни служби и други институции са над 40. На един колега дори му подхвърлиха дрога в колата. На други се повдигат обвинения с абсурдни твърдения и по сигнали, внесени в прокуратурата от медийни аргати и „активисти“, защитаващи властта на Борисов. Такива сигнали е изпращала например съпругата на бившия шеф на Столичното следствие Петьо Петров, известен повече като Петьо Еврото – Любена Петрова. Издател на кафяво-жълт сайт също е внесъл десетки сигнали срещу медии и журналисти, критики към властта и държавното обвинение. Любена Петрова се прочу с придобиването на милиони и голям брой скъпи имоти в България и чужбина, без някоя институция да е дръзнала да провери произхода на богатството на Петрови… Прочу се и с твърденията на пострадали в разследването „Осемте джуджета“ на АКФ, за съучастие в рекет и корупционни практики.
Няма да изброявам имена и конкретни случаи на репресирани поради една единствена причина: тези хора продължават да бъдат преследвани и до ден днешен.
Между жертвите на диктаторската шайка са също бизнесмени и активисти на граждански организации. Срещу тях се водят съдебни дела, някои дори са задържани в ареста, извършвани са обиски на домовете и работните им места и разликата от далечната мракобесните 1924-25 години е, че няма разстреляни недоволни от властта представители на интелигенцията. Има обаче една неприятна особеност: тогава интелигенцията е била будител и изразител на общественото недоволство, а такова нещо днес няма. Днес имаме безмълвна и дори слугински настроена интелигенция и нейни представители около борисовата софра. Дори само гласът на Съюза на артистите да чуете – е достатъчно… Добавете гласове откъм Народния театър, Сатиричния театър и картината съвсем ще се оформи.
Да не говорим за придворната журналистика, чиито представители с голямо усърдие клеймят и донасят на „народната герберова власт“ срещу свои колеги от непредалите се издания. Донасят в тайните служби, но най-вече в прокуратурата и лично на Сотир Цацаров, допреди година и половина и на Иван Гешев оттогава насам.
Ако си дръзнал да ровиш в мръсната история по фалита на КТБ – влизаш в списъка на преследваните. Ако си понечил да изясниш обстоятелствата около срещата на Цацаров в ЦУМ с пловдивския бизнесмен Гергов и бизнесмена Сашо Дончев – влизаш в черния списък.
Опитай да разследваш къщата в Барселона или чекмеджето с пачките евро и кюлчета злато – вземат те на мушка. Да не говорим за критики на Руско/Турския поток през наша територия, платен с милиарди български пари. За магистралните безчинства да не говорим.
Ровенето в злоупотребите или около главатарите на предишната власт означава само едно: репресии и преследване по всички начини и с всички средства на съвременната политическа инквизиция. Дори някой гербаджийски кмет да засегнеш и веднага те обявяват за враг. Всичко това се прави под знамето и лозунгите за демокрация и свобода на словото. Както всъщност е правел още великият инквизитор Торквемада и последователите му диктатори през столетията до наши дни.
Тези, които не са преживели лично или нямат близки и познати, попаднали в жестоката мелница на режима „Борисов“, може да оценят тези редове като пресилени. Нека си спомнят тогава кадрите на побоищата над протестиращи младежи под колоните на МС. Униформени ритаха и налагаха с палки падналите на земята хора. Същите биячи бяха прикривани година и половина от властта, а прокуратурата на Гешев дори не си мръдна пръста да разследва извратените действия на тези „служители на реда“. Оказа се, че най-активният от биячите е бил от личната кохорта на главния прокурор - каква изненада…
По чисто политически причини бе ударен президентът Румен Радев чрез обвинения и арести на негови съветници. Преторианците на Гешев нахлуха в сградата на „Дондуков“ 2, а самият Гешев изрече водопад от обвинения и манипулации по адрес на държавния глава. Нали не си мислите, че всичко това се е случило без одобрението, а защо не и по поръчка на тогавашния премиер?
Когато се извадят факти за грабежа на предишното управление, започват писъци, че нямало достатъчно доказателства. Крещят същите субекти, които с жар и плам присъща на севернокорейските власти обвиняваха и наричаха престъпници хора, които не са съгласни с мафиотския модел на Борисов. Дори организираха мутри и маргинали в защита на Гешев като главен прокурор…
Граждански организации, сдружения и независими медии бяха превърнати в „нужния враг“. Така както „червения терор“ в Русия през 20-те години се е разправил с опонентите на болшевишката власт, така се постъпва и тук. Все още няма реална промяна в това отношение. Все още тя предстои. А не остана търпение. Няма кой да компенсира преживените унижения и страдания на жертвите на онзи режим, но поне да се появи справедливостта на хоризонта.
Милост не трябва да има. Компромиси или сделки не трябва да има. Заблуда, че инквизиторите ще се променят и превъзпитат, не трябва да има. Започнете с Гешев и Цацаров, със спеца и КПКОНПИ и ще се изненадате от огромната промяна към нормалност и законност.
Витали Роник
