Деница, Даниела, Евгения. На 60, на 21, на 36, на 57. Имената са много, а годините различни. Ревност или брутално пиянство. После бой, тръби, куршуми, в чувал, в куфар или у дома. И край. Не, това не е сюжет от филм на ужасите. Това е животът на много от жените не само в България, но и по света. Ала у нас очите на властимащите продължават да са широко затворени за домашното насилие, което погубва стотици животи годишно.
Интересува ли се правителството от насилието на жени?
Да, токът и газът са важни, но ако няма кой да ги плаща, тогава всичко е прах… Очевидно в държавата ни има проблем с насилието над жени. Ето защо то трябва да бъде поставено на дневен ред от бъдещите управници.
За съжаление, в България няма официална статистика за случаите на домашно насилие. Какъв е размерът на този проблем, никой не може да каже. Промените в закона за защита от домашно насилие са готови и изработени, но в момента „отлежават“ в Министерството на правосъдието. Кой последно се изправи от трибуната на Народното събрание и се загрижи за защитата на българските жени, на българските майки? Какво още чакаме? Колко още българки трябва да бъдат погубени?
Управниците трябва да разберат, че това не е частен проблем, нито са изолирани случаи, а обществото трябва да се пробуди за проблема.
Статистика няма, но историята помни:
И въпреки че официална статистика за жертвите на домашното насилие няма, историята помни… Заглавията в медиите по темата само от последните два месеца са зловещи, но защо сякаш никой не им обръща достатъчно внимание? Вероятно сме благодарни, че участници в тези „филми“ не сме ние. И докато казваме „ужас“ и подминаваме, фарсът за други продължава. Но когато…
След семеен скандал невинно 6-годишно момченце почина, пребито от дядо си с метална тръба, а баба му се бори за живота си. Трябва ли да мълчим?
28-годишен мъж преби до смърт 21-годишна жена посред бял ден в София, трябва ли да мълчим?
Когато заляха с киселина млада жена на паркинг в София, ние къде сме?
Когато мъж удуши жена си, а баща му му помогна да укрие тялото й в куфар във водоем край Перник, защо мълчим?
Когато мъж застреля съпругата си със законно притежавана ловна пушка от ревност, след което се самоуби, трябва ли да си мълчим?
Мъж, познат на органите на реда след като преди 9 години е задържан за убийството на баща си, уби своя роднина – жена на 62 години. И тогава, и сега той отива в психиатрична клиника. Вероятно след изтичане на законовия срок за лечение ще бъде освободен. Къде са институциите?
Когато мъж, уби жена си с камъни от ревност, друг простреля бившата си половинка, а след това се самоуби, защо мълчим?
Когато мъж разчлени тялото на съпругата си, защо пак настъпва мълчание?
Поредният, но една ли последният случай, е от днес… 43-годишен мъж в нетрезво състояние е задържан за оказване на съпротива на полицейски служители при намесата им в случай на домашно насилие в Хасково. Бил е получен сигнал за домашен тормоз в жилище. Пострадалата 34-годишна жена е била ударена няколко пъти и блъскана във вратата на една от стаите, където спели децата й - момче (3 г.) и момиче (17 г.). В присъствието на полицаите мъжът продължил да се държи агресивно и да обижда жената, с която живеели на семейни начала. Отправено му е било предупреждение да прекрати заканите, но той започнал да буйства. Защото е мачо? Защото е по-силен от жената и може да удря?
Истанбулската конвенция за политическа употреба
Едва ли много от българите са прочели нещо друго, освен заглавието на Истанбулската конвенция. Вероятно затова се стига до такива интерпретации, които нямат нищо общо с действителността. Как една конвенция, която касае домашното насилие срещу жени, изведнъж се превръща в нелепи предположения за възможността да раждат мъже? Единственият въпрос, който коментира Истанбулската конвенция е възможността на Балканите да се престане с безразборното раздаване на шамари на жените след като мъжът им е „жулнал“ няколко ракии. Много хора просто не искат да приемат, че в Истанбулската конвенция няма еднополови бракове, както и случаи, в които мъже да раждат и кърмят.
На първо място основната цел на Конвенцията е „да защитава жените от всички форми на насилие и да предотвратява, преследва и премахва насилието над жени и домашното насилие“. Тя предвижда всяка държава да създаде специален механизъм за мониторинг, да отпуска подходящи финансови и човешки ресурси за доброто изпълнение, да определи или създаде един или повече официални органи, отговарящи за координацията, изпълнението, мониторинга и оценката на политиките и мерките за превенция и борба с всички форми на насилие, обхванати от Конвенцията.
„Съпругата не може да отказва секс на мъжа си. Това е едно от нещата, с които не съм съгласен в Истанбулската конвенция“ – помните ли тази позиция на лидера на „Атака“ Волен Сидеров от 2018 година? Много политици, според които било безотговорно да бързаме да поемаме международни ангажименти без да сме наясно какво точно пише в даден документ и без сериозен дебат в обществото, се дистанцират от Истанбулската конвенция. Други са върли нейни противници, но статистиката остава все така страшна.
Министерство на жените?
Все още никоя страна не е открила „вълшебното хапче“, което да спре насилието над жените. На 12 март 2012 г. Турция става първата държава ратифицирала Истанбулската конвенция. Девет години по-късно, през март 2021 година, Ердоган извади Турция от Конвенцията. Картината остава непроменена: насилието и убийството на жени продължават да бъдат сериозни проблеми в страната.
По данни на Федерацията на Асоциациите на жените в Турция през 2021 г. в страната са били убити 367 жени, през 2020 г. - 409. Броят на убитите през миналата година обаче на практика показва, че в страната всеки ден се извършва подобно престъпление.
Според Джанан Гюллю, председателка на Федерацията на Асоциациите на жените в Турция, за да бъде сложен край на насилието над жените и на убийствата трябва да бъде формирано министерство на жените и в Турския наказателен кодекс трябва да бъде добавена дефиниция за насилието над жени.
Докога?
Докога ще мълчим за погубените човешки животи? Докога ще се правим, че проблем не съществува? И ако тези, които могат да вземат мерки, бягат от проблема, жертвите на домашното насилие се множат. Повярвайте, пред тях много често изход няма, а само юмруци, метални тръби, куфари и чували.
Дали осъзнават, че са жертви на домашно насилие, дали не казват от страх, или пък от любов – не знаем. Защото насилието не винаги трябва да е свързано с крясъци. Понякога идва тихо и тогава е най-страшно…
Веселка Иванова
