Има голяма вероятност от стагфлация. Вероятно за края на 2021 година ще отчетем растеж от около 4,5%, като 90% от този растеж се дължи на взети кредити и инфлация. Нисък е процентът на реалния брутен вътрешен продукт. Изправени сме пред една замръзнала икономика. Нашата икономика изостава много. Ако не се съобразим с комбинацията от слаб растеж, от висока инфлация, от големи дефицити, от нарастващи пропорции на дълга, от липсата на ефективни структурни реформи, създаденото във втората половина на миналата година немалко макроикономическо неравновесие ще продължи да расте.
Това коментира пред Българското национално радио макроикономистът проф. Димитър Иванов. През зимата той очаква комбинация от продължаващи публични здравни проблеми, загуба на доходи, проблеми с производството и с доставките. Според него това ще ни тласне още по-далече от възможността за възстановяване на растежа:
„Домакинските спестявания ще намаляват, инфлацията ще изяжда ръста на заплати и пенсии, потреблението на домакинствата ще продължи да спада на годишна основа почти с около 10%, секторът на услугите остава сериозен проблем и ще се усложни. Бавното ни възстановяване ще означава голям хистерезис ефект за икономиката ни. Агресивният политически тласък за декарбонизация на икономиката ще доведе до липса на инвестиции за природните горива, преди да имаме достатъчно снабдяване с нови енергийни източници. Тази динамика ще генерира още по-високи енергийни цени. Фискалният ни капацитет ще трябва да играе доста по-значима роля в стабилизирането на нашата макроикономика. На вратата ни чука необходимостта от дълбоки икономически корекции. Бизнесът ще има сложна година, защото ще трябва да пилотира през различни усложнения. На хоризонта влизат и много геополитически събития“.
Проф. Иванов допълни, че има опасност да се изпадне в криза на импотентност на политиката и на решенията:
„Вярвам в компетентността и в добре обоснованата политика, съобразена с реалностите. Не съм убеден, че правителството върви по правилния път. През 2022 година инфлацията ще бъде далеч по-важен проблем от темпа на икономическия растеж. Липсва разбиране, че този процес на инфлация е в следствие на деглобализацията. Глобализацията беше дезинфлационна. Но деглобализацията ще продължи дълго, може би 5-7-10 години. Този процес ще промени структурата на световната икономика. Затова не бих подкрепил с две ръце търсенето на решения и антиинфлационни мерки по административен начин“.
Макроикономистът прогнозира и покачване на лихвите по кредитите и заемите, като „по-високите лихви ще редуцират критичната ликвидност и множество дълговоразкрачени заемополучатели ще изпаднат във фалити“.
„Влизаме в една ера на силно инфлационна обстановка... Основният ингредиент на евентуалния успех на правителството е концентрацията върху ключови реформи и елементи, които могат да запазят покупателната възможност на хората, да стабилизират макроикономиката и растежа ни“, смята той.
