За да има реформа в българския театър, трябва да има да има закон и стратегия, които да определят как да се случи тази реформа. Закриването на театри няма да реши проблемите, убеден е актьорът Валентин Танев, зам.-председател на САБ и председател на актьорската гилдия в САБ.
Нужно е да се освободят бюджетите на театрите и те свободно да разполагат с тях, категоричен е Валентин Танев.
Интервю на Преслава Преславова
- Имате ли вече сигнали, че в Министерство на културата разбират смисъла на думите “реформа в българския театър”?
- Не мога да кажа дали напълно разбират смисъла на тези думи, защото за да има реформа трябва да има на първо място законови актове, които да подкрепят реформата и да й дадат насока и параметри. А за да се случи всичко това трябва да има национална стратегия за развитие на културата и второ – трябва да има закон за сценичните изкуства и тогава да започне да се прави реформа. Това, което може да се случи сега е единствено да се оптимизира системата и тези, които не работят толкова добре да заработят по-добре – това може да се случи в много кратък срок. А за да се направи реформа, която да стъпи на закон и концепция е необходимо повече време – поне около година. Аз и моите колеги предлагаме написаната стратегия от осем месеца насам и докато са работи върху нея можеше да се мисли за оптимизация на системата. И Министерство на културата в мотане и недоразбиране изгуби около осем месеца. И мисля, че тези осем месеца сега ще ни струват доста скъпо, защото кризата се задълбочи и ако театрите бяха оптимизирани през това изгубено време нямаше толкова тежко да им се отрази намаляването с 20% на техните бюджети. Защото ръцете им щяха да бъдат развързани, щяха да имат някаква самостоятелност. А сега няма самостоятелност и това е проблемът – той е като “Параграф 22”. Значи, софийските театри получават единствено субсидия за заплати. И ако сега се намалят тези пари, това означава, че те трябва да съкращават хора. И тъй като заплатите в сферата на театъра са много по-ниски от средната заплата в държавата, вместо 20% при нас трябва да бъдат съкратени около 30%. Ще дам пример с Народния театър, където цифрата на евентуалните съкращения е някъде към 60 души, а без тях съставът на Народния театър не може да функционира, най-малкото от съображения за сигурност, противопожарни и др., за които има санитарни минимуми. Виждате до каква кризисна ситуация може да доведе едно забавяне от страна на Министерство на културата.
- А вие и вашите колеги каква алтернатива предлагате в написаната от вас стратегия, за да се случи една наистина реална реформа, а не да се закриват театри или да съкращват бройки, както предлагат от МК?
- Закриването на театри няма да реши проблема. Дали един театър ще съществува или не е въпрос на това той сам да докаже себе си на пазара на театралната сцена. Ако се започне със закриването на театри - икономически нещата ще изглеждат така – закриват се 12 или 18 театъра или какъвто там брой реши министерството. Но зад тези театри стоят хора, които трябва да бъдат обезщетени и държавата отново няма да спести средства.Това, което ние предлагаме е много по-проста стратегия. Да се развържат ръцете на мениджърите и на самите театри, те минават на собствена банкова сметка, превеждат им се отново парите за заплати, но те си изкарват парите от приходи и разполагат с тях. Нещата в момента не стоят така – театрите не разполагат със собствените си приходи.
- А къде отиват тези приходи на театрите?
- Всички приходи от театрите отиват в един общ бюджет и от там чрез така наречената система за отчитане се разпределят, но така че ти може да си работил много, а това не ти гарантира високо заплащане. И единственото разумно нещо, което може да се направи в момента е да се освободят бюджетите на театрите и тези, които могат да работят, да бъдат оставени да работят. А тези, които имат по-слаби резултати да се постараят и да влязат в крак, а пазарът и времето ще покажат кои са силни, кои могат и имат добри резултати. И на практика ще стане така, че приходите да се връщат отново в театрите - сиреч този, който работи да си получава това, което е изработил. А дали тези пари ще бъдат разпределени между 5 души или между двама души, ще реши мениджъра на дадения театър.
- Вече имахте една среща с премиера, в която той изслуша предложенията ви. Как от тук нататък ще убедите МК и правителството, че трябва да се вслушат в съветите ви за адекватна реформа в театъра?
- Мисля, че те вече се вслушват в нашето мнение, щом и премиерът ни обърна внимание. Ние му представихме нашата концепция и на него му стана ясно, че ще бъде ефективна. Защото с общинските театри това вече беше направено и те започнаха функционират доста по-добре след една година. И според мен Министерство на културата ни би трябвало да се противи на нещо, което е нормално. Според мен те няма да имат нищо против да водят диалог с нас в името на една наистина действаща реформа.Днес предстои още една среща с г-н Бойко Борисов, но вече и с финансовия министър Симеон Дянков с представители на работната група, с която предлгаме стратегия за българския театър на МК.
- Защо се получава така, че именно от МК, от където трябва да идва цялостната стратегия, вместо това се провеждат “реформи на дребно”, а тази стратегия идва от вас, работещите професионалисти – не трябва ли да бъде обратното?
- Двайсет години нищо не е пипано в това министерство, а положението там става все по-социалистическо и все по-социалистическо. Мисля, че съветниците на министъра са хора, които са малко далеч от спецификата на театралните сцени и това също дава отражение. И докато те навлязат в материята мина доста време. Но така или иначе ние виждахме тази опасност, тя се усещаше във въздуха и предлагахме още от началото на годината 7 театъра да влязат в пилотен проект, за да се види как действа реформата, но това не се случи, а сега вече няма да има време. Нашата идея беше нещата да се случат като във всички нормални европейски страни, но сега ще се наложи всички театри да влязат в така наречените делегирани бюджети или делегирани дейности и няма да има възможност за проверка на системата чрез пилотен проект, защото парите вече са много малко.
