Във връзка с появилите се публикации за политическите назначения в Дипломатическата служба след изказване на премиера, е добре да си спомним ежегодните издания на Българското дипломатическо дружество, прегледи на „Международната политика и българската дипломация” /, последният от които е за 2020 г., издателство „Изток Запад”. В последния му раздел „Състояние на българската дипломация–2020 г.” има подраздел „Кадрова политика”.
През годината кадровата политика на МВнР продължи да се осъществява в насока, гарантираща по-нататъшно принизяване на дипломатическата служба, на отрицателния подбор на българските задгранични представители /с малки изключения/, което дава съответното отражение върху ефективността и цялостния авторитет на българските дипломати в чужбина.
За това допринася и фактът, че в пенсионна възраст влизат вече и последните дипломати, започнали кариерното си развитие до прехода, когато на дипломацията се гледаше като на сериозна професия и се изискваше съответна култура, образование и отношение към работата. /В последно време ръководството на МВнР, което бърза да се освободи от такива кадри, е принудено да върне, на граждански договор, някои от тях поради неспособността да осигури техни заместници, които да отговарят дори и на минималните изисквания, необходима за някои длъжности./
И през 2020 г. подходът при назначаване на ръководители на българските задгранични представителства продължи в насока, за която БДД нееднократно е давало оценка в свои публично заявени позиции. Докато с известно удовлетворение може да се отбележи, че сред обявената през есента първа група такива назначения действително присъстват определен брой кариерни служители на МВнР, то както сред тази група, а особено сред последващите номинации се запазва тенденцията за разпределяне на тези постове по всевъзможни други критерии, но не такива, свързани с професионална компетентност и в явно противоречие с нормите, записани в действащия Закон за дипломатическата служба.
БДД не само реагира с позиции относно предстоящите нови посланически назначения и с декларация по повод вълната от протести срещу политиката на правителството и ротацията на посланици. През т.г. излезе от печат и книгата-сборник от статии от 12 автори от БДД под заглавие: «Накъде отива светът? Глобалният политически лабиринт през погледа на български дипломати».Там също се разглежда състоянието на българската дипломация.
В стремежа да бъдат „осветени“ странностите на кадровата политика и подбор, а от там причините за състоянието на съвременната дипломатическа служба, към ръководството на МВнР бе отправено специално запитване на основата на Закона за достъп до обществена информация. Полученият отговор е действително впечатляващ и дава възможност за широки интерпретации, основната на които е явното нежелание на ръководството на МВнР да покаже действителното състояние на кадровата ситуация и професионална адекватност в министерството. От общо почти две дузини съвсем конкретни въпроси по темата, само един единствен може да се приеме с определена степен на достоверност, а именно общият брой на българските задгранични мисии. Останалите отговори представляват административни и правни вербални упражнения, не дават никаква или подвеждаща информация, общи принципи, като някои от тях съдържат откровени неправди с отричане на очевидни и доказуеми факти. /Спестяваме детайли с цел запазване поне малко авторитета на институцията/.
Симеон Николов
